Майсторът на курбана бай Миле им рецитира Пеньо Пенев и сонетите на Шекспир

Я, колко милионери! Опнали са дълга маса и се веселят. А на метри от тях Марица "тихо шава". Плачещи върби им правят сянка, казан с курбан ври, скара дими и трапезата непрестанно се "освежава".

Между тези 40-ина мъже - млади и възрастни, са седнали топбизнесмен и бивш вицепремиер. Всички са от от едно населено място, станало в соца синоним на богатство и просперитет. Тогава го наричаха Христо Милионерово, а сега е само Милево.

"Всяка година в последната събота на май се събираме на острова на дядо Митьо Гаврака и си правим курбан за здраве на селото", казва 68-годишният Запрян Кърчев. И си спомня, че по цяло лято като деца са се събирали тук, ловяли риба, къпели се в реката. "Направо живеехме на този остров. В най-горещите летни дни тук вее бриз все едно си на морето. Имахме един Красимир, който така се запали покрай реката, че отиде във Варна, стана моряк и повече не сме го чули и видели", допълва бай Запрян. Реката гъмжи от риба - сом, шаран, щука, мряна, кефал. Толкова е вкусна, че я ядем без хляб, за да не й разваляме сладостта, вметват мъжете.

През това време майсторът на курбана бай Миле бърка с черпака и сипва в паниците. И най-напред сервира на най-видния гост - проф. Йордан Христосков. Бившият служебен вицепремиер в кабинета на Георги Близнашки е виден христомилевец. Гордее се с корените си и с хората от селото. "Богатство е да съм сред тях. Тук се чувствам най-добре", казва ученият, който преподава социална политика в Пловдивския университет.

Всички го слушат, когато говори. А той разказва сладкодумно. Издал е краеведска книга за Милево и припомня любопитни случки.

"Бай Данчо, трябва да ти пратя внука. Той много се интересува от история",  казва му един от мъжете.

През това време се вдигат наздравици, върви раздумка, ехти смях. Всички са единодушни, че отдавна славата на Христо Милево като богаташко село е овяхнала. Вече няма кой да обработва големите дворове, да изкарва по няколко реколти и най-важното - да ги пласира из страната. Едно време почти пред всяка къща е имало паркирана волга - социалистически еквивалент на мерцедес. Дари се носи мълва, че само един жител е карал лада. Тогава местните го извикали в кръчмата, събрали му пари и го заставили да си купи волга, за да не ги срами.

"Легендите за милионерите от нашето село са красиви. Една от тях е, че когато американците кацнали на Луната първото нещо, което видели, бил човек от Христо Милево да продава зеле", казва професорът. И допълва, че пазарите у нас отдавна са други - принадлежат на търговците, а не на производителите.

Е, селото си има все пак виден милионер - транспортния бос Петко Ангелов. "Никога не ни пропуска. С негови средства ремонтирахме църквата, редовно спонсорира прояви в селото", казват мъжете. А бизнесменът ги слуша, седнал между тях.

Поколението, което е произвеждало по няколко реколти, почти си е отишло. Навремето селото наброявало 2000 души, а сега е около 860. Предприемчиви били тогавашните хора. Сладкият червен пипер от сорта "Гороглед" най-напред започнал да се произвежда в Милево. Фъстъците и люцерната я отглеждали там още в началото на миналия век. Копринените буби също първо в Милево ги завъдили, както и захарното цвекло. Селото било прочуто и с ментовото си масло.
"Най-изнурителният труд е да режеш мента. За разлика от розите, които се берат сутрин по хладно, тя се прибира в най-горещата част на деня, за да е маслодайна", обясняват милевци.

Тези култури вече са спомен. Е, има хора, които и сега отглеждат зеленчуци, но това няма нищо общо с преди, казва най-възрастният в компанията - 72-годишният Георги Пешев. Милевци твърдят, че са запазили едно положително качество - между тях няма завист и злоба. А в днешно време това не било малко.

В един момент компанията започва да сърба от курбана. "Как го сготви толкова вкусен", питат бай Миле. "Майсторлък", отвръща той. И разкрива, че всичко зависи от животното. "Има курбан, който за 3 часа става, има и такъв, на който са нужни 5. Някои го правят бистър, моят е замътен, за да е по-вкусен. Когато е с овца, запържвам месото. Слагам много лук, ракия и подправки, за да не мирише на овче. Колко курбани съм сготвил по погребения, сватби, събори. Моето верую е да съм точен и отговорен. Най-важно е любовта към хората. Обичам поезията", разкрива бай Миле. И започва да рецитира "Тъжен залез кърви над гората/ като прясно отворена рана" от Пеньо Пенев. После се впуска в сонетите на Шексир. "Зная ги наизуст, играл съм ги", твърди бай Миле.
"Хайде, да ни е живо и здраво селото! И догодина пак по това време да се съберем", провиква се един от масата и всички вдигат тост.

Проф. Христосков им вдига духа с любопитни факти от миналото. "Селото ни е от южния бряг на Марица и разполага със землище от 18 000 дка. Но имаме земя и от северната страна на реката, което е нетипично. В османско време около 1600 г. в тази местност е убит турчин. По тогавашните закони селото е трябвало да плати данък, когато не може да се установи извършителят. Започнал спор между съседните Белозем (Герен), Мирово (Сеймен) и Милево (Садъкбейково) кой е убил турчина. Нашите чорбаджии били умни. Събрали се и казали "Защо да не платим този данък и да вземем земята отсреща". Така и направили. И от 300 г. Милево разполага с 380 декара от севеверния бряг на Марица", припомня Христосков. И днешните милевци благославят предците си.