Откривателят на агента срещу детски паралич Джонас Солк се жени за музата на Пабло Пикасо

Учени се опитват да разработят препарат против грип, който да се инжектира еднократно, а не всеки сезон

Изследователите на вируси и бактерии често отделят десетки години на борбата с болестите. Мнозина от създателите на ваксини посвещават целия си живот на науката. И дори след големите си пробиви не спират с експериментите.

През годините мнозина правят опити да създадат ваксина срещу туберкулоза, но това става реалност чак през 1921 г. Още Едуард Дженър, откривателят на първата ваксина в света – тази срещу едра шарка, изказва надежди, че някой ден ще има такава и срещу туберкулоза. Защото коварната болест отнема живота на сина му, на жена му и на двете му сестри.

Лична причина да се посвети на разработването на имунизацията има и френският учен Камий Герен. От туберкулоза почива баща му и Герен се заклева, че ще намери решение. Той обаче е ветеринар и търси помощта на имунолога Албер Калмет. В продължение на десет години двамата осъществяват множество опити и накрая намират перфектната формула. Така е създадена известната ваксина БЦЖ (Бацил на Калмет-Герен). Изпробват я първо върху животни, но

опитите върху

хора се забавят

заради избухването на Първата световна война. Едва през 1921 г. се стига до първия опит.

Ваксината е поставена на новородено бебе, чиято майка е болна от туберкулоза. Резултатите са обнадеждаващи – детето не се разболява. През следващите години формулата е приложена на повече от сто хиляди деца.

Една българка оставя своята следа в БЦЖ ваксината. Става дума за д-р Сребра Родопска, която в началото на XX век работи в Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология. Внучката й Сребрина Бобева разказва за Българското национално радио как д-р Родопска мечтае да бъде създадена по-достъпна ваксината срещу туберкулоза. По това време вариантът на Калмет-Герен е прекалено скъп за много от родителите в България. Затова младата лекарка заминава за Париж, където започва работа в института “Пастьор”.

По-късно се връща в родината и прилага наученото как се създава живата туберкулозна ваксина.

Българският

субщам

е готов в средата на века и през 1951 г. са ваксинирани първите деца. По-късно д-р Бобева внася друг щам от Русия и на базата му създава още по-подобрен вариант на ваксината. Имунизацията става задължителна и заболеваемостта рязко спада. От 1991 г. българската лаборатория за производство на БЦЖ ваксини е една от трите одобрени от СЗО в света.

През последните години БЦЖ ваксината привлича отново внимание, защото се оказва, че предизвиква силен имунен отговор и според някои лекари предпазва и от други болести, не само от туберкулоза. Напоследък мнозина експерти изразиха мнение, че е възможно по-ниската смъртност от COVID-19 в някои страни да се дължи именно на масовите имунизации с тази ваксина, защото тя стимулира вродените имунни клетки за продължителен период от време и

създава

"трениран" имунитет

“Картата на разпространение на COVID-19 в света се припокрива с картата на ваксиналните политики. Страни, отказали се от ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ), в момента са в разгара на епидемията и са силно засегнати”, подчертава пред БНР професор Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

Именно БЦЖ служи и като основа за разработка на терапии

срещу рак Още през 2017 г. в British Journal of Cancer е публикувано изследването на британски учени, според които на базата на ваксината срещу туберкулоза се създава препарат, който се използва при вече засегнати от рак пациенти.

Според учените тази ваксина има способността да активира имунната система по такъв начин, че организмът сам да открива бързо туморните клетки и да ги унищожава. Специалистите напомнят, че раковите клетки имат способността да потискат имунните така, че те да не ги разпознават като "опасни".

Британските учени откриват обаче, че дори минимално количество от БЦЖ ваксината стимулира имунната система и тя адекватно открива опасните клетки още в зародиш.

Хиляди деца по света спасява и д-р Джонас Солк, който разработва ваксината срещу детски паралич. Той е син на руски емигранти в САЩ. Семейството е бедно, но родителите държат децата им да получат добро образование. Така Солк стига до Медицинската академия на Ню Йорк.

Усилията му го довеждат до това след няколко години да ръководи лаборатория за вирусни изследвания към университета в Питсбърг. През 1950 г. започва да работи по

мащабен

проект,

включващ огромен екип, за разработване на ваксина против полиомиелит (детски паралич). След година опити учените, ръководени от д-р Солк, успяват да създадат мъртва ваксина, която изгражда стабилен имунен отговор.

Лекарят я изпробва върху голяма група доброволци, сред които е и самият той, съпругата му и трите им деца. През 1953 г.

ваксината официално е одобрена

и само за пет години броят на болните намалява с 95%. Джонас Солк е обявен за национален герой. Той обаче иска единствено да продължи работата си.

Посвещава целия си живот на проучването на различни болести и на изследването на възможностите да се създадат имунизации и за тях, включително срещу множествена склероза и ХИВ.

Лекарят привлича внимание и с личния си живот. След един дългогодишен брак той се развежда и на 56 години се жени за художничката Франсоаз Жило. Тя е известната муза на Пабло Пикасо, с когото тя има връзка, когато е само на 22 години.

В средата на XX век е създадена и първата ваксина против грип. Разработването й започва през 40-те години и първоначално тя е запазена единствено за военните. Едва след Втората световна война противогрипната ваксина става достъпна и за обикновените граждани. Според някои специалисти недостатък е, че тя трябва да се прилага всеки сезон. Затова от години екипи се съсредоточават в откриването на универсален агент, който да е

ефективен срещу различни щамове

и да не е необходимо да се инжектира всяка година. Още през 2015 г. американски учени успяват да създадат препарат, който формира имунитет за години напред. Резултатите, публикувани в сп. Nature, доказват категорично, че този тип ваксина е много по-ефективна, защото действа върху стабилната част на грипния вирус.

Учените съсредоточават опитите си върху това да действат върху хемаглутинина – активен протеин, позволяващ на грипния вирус да се фиксира върху клетките в организма. Молекулата на хемаглутинина наподобява удължена основа с “глава”. Специалистите установяват, че “главата” винаги се променя от щам на щам, затова е трудно чрез влияние върху нея да се постигне дълготраен резултат.

Затова пък

“основата”

на протеина

е много по-непроменлива. Екипът успява да съедини тази основа със специални наночастици и така да получи ефективен агент, който да се инжектира на лабораторни животни.

Имунизацията дава положителни резултати по време на експерименталния период и учените се надяват, че в бъдеще няма да е нужно ваксиниране всяка година и няма да се налага промяна на препаратите при появата на всеки нов щам. Специалистите са категорични, че такъв тип

универсална

грипна ваксина

ще намали и риска от пандемии и ще създаде обществен имунитет срещу птичи или свински грип.

В момента най-много екипи в света работят за създаване на ваксина против COVID-19. В няколко страни вече официално са започнали тестове върху хора. С доброволци работят в Германия и Великобритания. Опити предстоят и в САЩ. Експерименти включват инжектиране на субстанцията на 200 здрави индивиди на възраст между 18 и 55 години.

Първоначалните резултати са обнадеждаващи

При 81% от участниците се наблюдава леко неразположение след поставяне на инжекцията, но в границите на очакваното – болка на мястото на убождането, лека температура, главоболие. Всички те са преминали в рамките на ден-два. Най-важното е, че учените са установили добър имунен отговор при доброволците. Откриването на ефективна ваксина срещу COVID-19 ще е медицинският пробив на нашето време.