Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Майк Тайсън
Майк Тайсън

Големите акули в световния бокс се надяват да организират трети и решителен сблъсък между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд

Дали Железния ще опита да отхапе още едно парче от плътта на своя голям съперник - феновете са готови да платят милиони, за да разберат отговора

Брадата му е чисто бяла, но в очите още гори онзи животински пламък, с който сразяваше врага още преди да е ударил гонгът за първия рунд. Годините тежат, но юмруците са все тъй железни и готови да нанасят тежки поражения. Майк Тайсън очевидно не е готов да бъде запратен в прашните архиви на историята и днес се готви за своето голямо завръщане.

53-годишната легенда в тежката категория тези дни пусна клипче, с което ясно доказа, че още го бива. Железния Майк все още притежава достатъчно бързина и хъс, така че да не се изложи, ако се върне на ринга.

Да, 48-годишният Шанън Бригс обеща именно той да е първият съперник на Тайсън, но всички очакват да бъде организиран един далеч по-вълнуващ сблъсък. Феновете по цял свят мечтаят за трета и решителна част на легендарното съперничество между Динозавъра и Ивендър Холифийлд. Двамата диктуваха модата през 90-те години на миналия век, когато боксът беше много по-истински и романтичен в сравнение със сегашните спектакли, които са повече пари и по-малко емоция.

В този опасен и

оказал се много кървав танц

между големите съперници имаше от всичко по много, а в началото всички вярват в едно проклятие. И наистина - сякаш някаква тъмна сила пречи на двамата боксьори да се изправят един срещу друг точно когато са в разцвета на силите си.

Още през далечната 1990 г. мениджърите на двамата боксьори се разбират за мач, който е очакван с огромно нетърпение от феновете на бокса. Съперниците вече са добре познати на широката публика. Познават се още от юношеските си години, когато са на проби в олимпийския отбор на САЩ за игрите в лос Анджелис през 1984 г. Взимат само Ивендър, който впоследствие печели бронз.

За сметка на това Тайсън пръв прави дебют при професионалистите и през 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория. Холифийлд също преминава при професионалистите и

трупа безапелационни победи.

Всички очакват един незабравим боксов спектакъл, който минава през една-единствена незначителна подробност. Тайсън е пратен да защитава титлите си срещу определяния за абсолютен аутсайдер Джеймс Бъстър Дъглас. Планът на Динозавъра горе-долу звучи по следния начин: "Натупвам набързо Бъстър и после се изправям срещу Коравия Ивендър, за да спечелим и двамата добри пари от мача".

В този момент съдбата се намесва решително за първи път. Защото няма друго обяснение освен намесата на провидението за случилото се на 11 февруари 1990 г. 23-годишният Тайсън влиза в мача с репутацията на абсолютно непобедим боец с 37 победи, 0 загуби и 0 равенства. В другия ъгъл е не особено популярният Джеймс Дъглас, който има 26 победи, 4 загуби и 1 равен. Той дори е участвал в няколко подгряващи мача на галавечери на Динозавъра. Коефициентите са 42 към 1, но никой не си и помисля да заложи на Дъглас. Всички очакват да видят бърза саморазправа, но се случва съвсем друго.

Целият свят изтръпна, когато видя парче от ухото на Холифийлд между зъбите на Тайсън.
Целият свят изтръпна, когато видя парче от ухото на Холифийлд между зъбите на Тайсън.

Тайсън е в ужасяваща форма,

но все пак успява да прати съперника си на земята в осмия рунд. Аутсайдерът се изправя и на свой ред нокаутира големия шампион в десетия рунд. Тайсън е получил по-тежки поражения и не може да се събере, за да дочака края на мача. Сензацията е налице. Феновете се чувстват ограбени. Вместо така жадувания мач ги очаква битката на Холифийлд с "нахалника" Бъстър Дъглас.

Американецът взима невероятните 25 млн. долара от шоуто с Холифийлд, където не успява да повтори бляскавото си представяне от мача с Тайсън и набързо е свален от трона. Светът най-сетне може да се наслади на така очаквания мегасблъсък. Но проклятията имат лошия навик да удрят отново там, откъдето вече са минали.

В края на 1991 г. изглежда, че дългоочакваният мач най-сетне ще се състои. Всички детайли са уточнени, залата е избрана, билетите са напечатани.

Тайсън е понатрупал самочувствие с няколко поредни победи след издънката срещу Дъглас. Ивендър също е по-подготвен от всякога. Двамата тренират усилено, когато идва вестта, че Железния е осъден за изнасилване и вместо към ринга

ще трябва да се запъти към затвора.

Заради сторената глупост Тайсън ще загуби 4 от най-хубавите си години, в които можеше да сътвори истински чудеса в тежката категория.

Докато той трупа мъдрост и опит зад решетките, Ивендър не успява да наложи пълната си хегемония при тежките. Изгряват нови таланти и след това бързо залязват, а феновете си чакат "мача на всички мачове". И ето че той най-сетне се състои на 9 ноември 1996 г. Целият спортен свят се съсредоточава върху предстоящото шоу в Лас Вегас. Букмейкърите сочат за фаворит Тайсън, който бързо е натрупал нови победи след излизането си от затвора.

От своя страна Ивендър се готви да посрещне 35-ия си рожден ден и всички очакват, че няма да издържи на голямото натоварване.

И този път съдбата е подготвила изненади за всички пишман специалисти. Ивендър оцелява на първоначалния натиск и на свой ред започва да налага врага с по-дългите си ръце.

Развръзката идва

в 11-ия рунд,

когато съдията решава, че Тайсън е отнесъл достатъчно пердах и може да прекрати срещата.

Всички знаете развръзката на втория сблъсък между титаните в тежка категория. Мачът се превръща в едно от най-скандалните събития в професионалния бокс.

Холифийлд се кълне, че е простил на своя голям съперник за кървавата му саморазправа.
Холифийлд се кълне, че е простил на своя голям съперник за кървавата му саморазправа.

Тайсън изглежда твърде уморен и тромав, но не е загубил желанието си за мъст.

И понеже юмруците му не вършат добра работа, той включва в действие и идеално поддържаните си зъби.

Железния отхапва ухото на Ивендър,

но съдиите изненадващо решават боят да продължи. След това Динозавъра "опитва" и от другото ухо на своя съперник и чак след това реферът спира мача, за да присъди служебна победа на Холифийлд.

Всичко приключва с едно хубаво меле с участието на хора от двата щаба.

"Разбирам защо го направи и съм му простил онази случка.

Той се притесняваше, че ще загуби за втори път от човек, когото всички смятаха за твърде уморен и болен.

Притесняваше се да не пострада звездният му имидж

и затова ме нападна със зъби. Всичко това е в миналото както за мен, така и за него", заяви миналата година Ивендър Холифийлд.

Само си представете какво шоу ни предстои, ако той реши да се изправи за трети път срещу Железния. Дали пък Тайсън все още таи желание да отхапе и другото ухо на вечния си враг?

Дали двамата наистина са готови да издържат до самия край?

Възможно ли е Майк най-сетне да вземе реванш от боксьора, който два пъти го препъва по пътя към върха? Все въпроси, за които си струва да платиш няколко хиляди долара, за да видиш отговорите на живо.