На 9-ти май винаги си спомням дядо си Иван.

През 44-та се записва доброволно да отиде на фронта “да бие фашистите”. Участвал в боевете при Драва-Соболч, раняван, разказваше ми поразителни неща.

Имаше една войнишка каска, за която се знаеше, че е от фронта. Имаше медали, които не съм го запомнил да слага. Беше голям образ, изобретател (беше конструирал агрегат на нафта, за да има електричество в къщата, когато спираха тока), голям шегаджия, широка душа… Помня неговата голяма усмивка, тънки мустаци, белия му потник, мускулестите ръце - от малък с него правехме лицеви опори, но и от него помня първи уроци по патриотизъм - Ботев, Левски… Земеделец както и прадядо ми, както повечето селяни от това време.

Когато се връща от фронта - Отечествен фронт, ентусиазъм, народна власт, Никола Петков… За благодарност после комунистите разказват играта на цялото семейство. Но за това не се говореше, това бяха съвсем други истории. Тоталитаризмът не обича малките истории.

Денят на Европа е днес. И мисля си — няма по-близко до моя личен идеал за свободен, културен, красив свят от този в Европа.

Която дядо Иван така и не я видя.

*Захари Карабашлиев във фейсбук