Хората, без чиято кръв границата ни със Сърбия вероятно щеше да минава край Божурище, а с Гърция - около Пловдив

Сложната ни историческа съдба е направила така, че 75 г. след 9 май 1945 г. ние още да се питаме всъщност ние, българите, какво да честваме на този ден?

Отговорът се усложнява заради факта, че над Райхстага се е развяло знаме на победата, което е червено на цвят, със сърп и чук, демек “комунистическо”, пък у нас комунизмът със закон бе обявен за престъпен режим и въобще, ако днес си човек например с десни убеждения, как да почиташ победата на Червената армия? Не се връзва някак си.

За капак по време на войната България е съюзник на хитлеристка Германия и нашият политически елит дори има глупостта да обяви “символична” война на САЩ и Англия. Всъщност чисто юридически ние сме победена страна във Втората световна война, а не победител, така е отсъдено на Парижката мирна конференция.

Как можем да си отговорим на тези въпроси? Как да се отнасяме към този ден?

Първо. Знамето на победата над Райхстага действително е червено, със сърп и чук, но това е просто бойното знаме на 150-а стрелкова дивизия на Червената армия на СССР.

Това е военно, а

не партийно знаме

Това, че то е визуален образ на господстваща тогава в Съветския съюз идеология, не намалява по никакъв начин значението и подвига на обикновения съветски войник. Нещо повече, по онова време САЩ, Англия и СССР са изключително близки съюзници. Тоест червеното знаме над Берлин в конкретния исторически момент е символизирало победата не само за Съветския съюз, но и за САЩ и за Англия. Съветските и американските войници, прегръщащи се на Елба, не са знаели, че после ще има студена война и че те ще бъдат от двете страни на барикадата. Така че да почиташ победата над хитлеристка Германия, олицетворена от едно червено знаме, не е признак на политически или геополитически пристрастия.

Второ. Нас, българите, обаче Съветската армия не ни е освободила от нищо. У нас газови пещи за душене и горене на хора не е имало. На власт в България никога не е имало националсоциалистическа или фашистка партия. Ние не сме обявявали война на СССР, напротив, той е обявил война на нас, и то когато на власт тук вече е едно по същество антигерманско правителство. Съветският съюз е с огромен принос за победата над националсоциализма, но след нея той ни наложи тоталитарния социализъм. Щиковете на руската армия ни донесоха свободата на 3 март, но като антипод щиковете на Съветската армия ни донесоха “несвободата” на 9 септември 1944.

Трето. На 9 май ние, българите, трябва да почитаме своите си герои. Онези десетки хиляди български воини, които воюваха и

загиваха в сражения

срещу германските

войски от Стражин

до Драва,

с една-едничка цел - България просто до оцелее. Те изкупиха с костите си безумните решения на политическия ни елит. Без тяхната кръв твърде вероятно днешната граница със Сърбия щеше да минава край Божурище, а с Гърция около Пловдив.

Имало е и по-лоши комшийски идеи за нашата държавна и народна съдба. Ние, софиянци, да бъдем превърнати в нова шопска нация по примера на това, което се случи с българите в Македония. Без подвига на нашите предци можеше да стане така, че днешната Софийска област да носи гордото име Република Южна Шопия. Лично аз на 9 май винаги се сещам за моя си дядо Благой, който беше ветеран от минохвъргачния взвод на 25-и Драгомански пехотен полк, и за един невероятен герой на име Никола Паскалев. Български парашутист, който при атака на Стражин с откъсната от голямокалибрен куршум дясна ръка, пълзейки, влиза в бетонен немски картечен бункер и

се самовзривява с гранати

Тримата немски войници от бункера и той се превръщат буквално в каша от кръв и кал. От това момче днес във Военноисторическия музей е останало само едно малко парче плат, на което пише “ефрейтор Никола Паскалев, родом от Първомай, живущ в Пловдив. Ако загина, ще загина само аз и моята пушка. Ако спечеля, печели българският народ”.

Той е бил картечар и толкова обичал своята лека картечница, че ѝ дал името името Гинка. Всъщност сигурно това е била единствената му любима, преди за загине за нас. Така че на 9 май почетете собствените си дядовци и прадядовци и си спомнете за Никола Паскалев и неговата Гинка.