България се нарежда на 18-о място в списъка на космическите нации с първия си уред Р-1 за изследване на космическа плазма от борда на сателита "Интеркосмос-8".
В продължение на половин век след 1961 г. българските учени не спират да работят по стотици проекти в областта на астронавтиката и космическите програми.
Страната ни е 18-ата в света според класацията на ООН за държави, изпратили собствена научна апаратура в Космоса, шеста със собствен космонавт, трета, която произвежда специална космическа храна и е изпратила втори космонавт, само след СССР и САЩ. Според директора на Института за космически изследвания към БАН проф. д-р Петър Гецов след Гагарин България се превръща в истинска космическа сила.
"Няма нито една страна с нашите мащаби и население, която да е с двама космонавти и да е извела на орбита повече от 150 апаратури, прибори и системи, с които са проведени около 300 експеримента на борда на различни спътници и орбитални станции! Ние сме едни от първите, които фотографираха спътника на Марс - Фобос, от борда на космически апарат! Бих добавил и двата спътника "България-1300" и "Метеор-Природа", изцяло оборудвани с наша изследователска апаратура в сферата на космическата физика и дистанционните изследвания на Земята от Космоса!" - категоричен е проф. д-р Гецов, eдин от най-големите ни учени в областта на космическите изследвания.
- Проф. Гецов, какво е българското присъствие на Марс, на руската орбитална станция "Мир" и на Международната космическа станция? Къде другаде в Космоса можем да открием българска апаратура?
На станция "Мир" летяха много български системи и прибори. 12 от тях бяха по програмата на нашия космонавт Александър Александров. Апаратурата ни остана на борда и беше използвана от почти всички екипажи от различни националности. Българска космическа оранжерия, както и медицинската апаратура "Невролаб" работиха на борда на "Мир" повече от 10 години! На Международната космическа станция сега функционират множество радиометри "Люлин", които измерват непрекъснато радиационната обстановка както в различните модули, така и на самите астронавти. Подобна апаратура летя на индийския спътник "Чандраян" до Луната и сега се подготвя за полет до Фобос! До края на годината предвиждаме да изведем наша апаратура на борда на Международната космическа станция, както и провеждането на експеримент за измерване на електрическия потенциал на станцията и изследване на космическата плазма около нея.
- Как днес поддържаме толкова високо ниво на изследвания без достатъчно финансиране и при постоянен отлив на млади учени зад граница?
Трудно поддържаме нивото и традициите на страната в областта на космическите изследвания. Финансирането от държавата е сведено до минимум. Все пак се справяме и постепенно преминаваме към проектно финансиране, което при новите условия няма алтернатива и предоставя големи възможности. Рамковите и другите програми на Европейския съюз са с милиардно финансиране и чрез създаване на консорциуми и подготвяне на проекти могат да се осигурят необходимите средства. Тук нещата вече опират до нашата активност и квалификация, за да бъдем конкурентни. За последните 5 години имаме над 120 проекта. Половината от тях са с външно финансиране, а получените средства са съизмерими с тези от бюджета! В института приемаме непрекъснато млади специалисти. Обявяваме конкурси за асистенти и докторанти. Интересът на младите хора към науката и знанието се засилва. Последните години нашите докторанти бяха подкрепени финансово по проект от оперативната програма "Човешки ресурси", която съдейства за повишаване на тяхната квалификация и оставането им в БАН.
- На какви изисквания трябва да отговаря България, за да стане член на Европейската космическа агенция, и какво ни липсва?
Всичко необходимо, за да станем член на Европейската космическа агенция (EКА), е налице. Имаме история, традиции, специалисти, опит и знания. Това, което не ни е достигало, вероятно е нашата настойчивост, за да убедим правителството и политиците, че тази дейност е много важна за бъдещето и просперитета на нацията. Тук нещата опират не толкова до средства, колкото до разбиране, че настоящето и бъдещето принадлежат изцяло на космическите технологии и знания! Почти всички човешки дейности вече минават през Космоса и преобразяват качеството на живота ни. Например комуникациите, интернетът, навигациите, телемедицината, мониторингът на околната среда, сигурността и т.н. Неотдавна в София проведохме работна среща с директора по "Международни отношения" Крис де Кокер от ЕКА. Участие взеха почти всички заинтересовани страни от науката, бизнеса и правителството. Беше изработена пътна карта за присъединяването на България към ЕКА. Като първа стъпка е необходимо да се подпише съглашение на правителството с ЕКА, за да започне асоциирането ни. То продължава до 5 години и не изисква средства. Изпратили сме протокола от срещата и очакваме решение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което курира тази дейност, както и от Министерския съвет.
- Какво е участието ви в проекта "Марс 500" на руския Институт по биомедицински проблеми и ЕКА за осъществяване на симулирана наземна мисия до Марс?
Засега нямаме все още пряко участие, но предвиждаме нашите технологии в областта на космическите оранжерии да бъдат включени, за което имаме договореност! Работим много активно с руския институт и при желание от страна на българин можем да лобираме за неговото участие в този уникален експеримент, което е на конкурсна основа.
- Как може един българин да стане астронавт?
Няма много варианти. Единият е да намери пари и да си плати като космически турист. Вторият е България да вземе политическо решение за трети полет на българин в Космоса, подготовка на сериозна космическа програма, подбор на подходящ специалист и полет. И двата варианта са печеливши, тъй като такъв полет би имал голям психологически и икономически ефект върху страната. Това е сериозна реклама, защото нация, която създава космическа апаратура и е със знания и технологично ниво за програма и излъчване на астронавт, би трябвало да може всичко! Това е нещо като олимпиада в областта на високите технологии.

Проф. д-р Петър Гецов е директор на Института за космически изследвания към БАН от 1996 г., ръководител на проекта "Метеор" по програмата "Интеркосмос", главен инженер на научната програма "Шипка", подготвила полета на втория български космонавт Александър Александров. Член е на Междуведомствената комисия по космически изследвания към Министерския съвет. Завършил е Висшето военновъздушно училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. С докторска степен от Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", Москва. Специализирал във Военната академия "Г. С. Раковски" към Генерал-щабен факултет със завършен "Стратегически курс по национална сигурност и отбрана".

Проф. д-р Петър Гецов: Непоправим оптимист съм! 

Ако не бях оптимист, нямаше да се кандидатирам и нямаше да ме изберат за директор, както колегите, така и различните комисии и управителният съвет на БАН. Нещо повече, аз съм непоправим оптимист, за да се хвана с тази работа, която се превърна и в моя съдба, за което не съжалявам. Най-много искам да съм здрав, за да мога пълноценно да работя за запазването и развитието на българските космически изследвания и технологии, което е освен предизвикателство и кауза за поколения българи, работещи в тази област. Те са и кауза за България, защото това е най-краткият път за нейната модернизация и благополучие.

 Извънземните отвличат вниманието на хората от насъщните проблеми

- Проф. Гецов, как си обяснявате все по-честите свидетелства на военни за близки срещи с НЛО?
НЛО отдавна предизвикват обществения интерес, но досега нямат сериозно научно обяснение. В повечето случаи с тях се занимават военните, които почти винаги засекретяват информацията по непонятни причини. Обикновено информацията я декласифицират, когато трябва да се отвлече вниманието на хората от другите им насъщни проблеми, свързани с тяхното битие. Но при условие, че има обществен интерес към НЛО, учените, военните и т.н., както и правителствата, трябва да предоставят смислени отговори на случващото се и в никакъв случай да не дават вид, че това не ги касае. Необходимо е да има системен подход, който да включва всички етапи на научното изследване, базиращо се на достоверна и проверена информация.