При всяка голяма зараза арменците го вадят от златния
саркофаг, за да победят епидемията и да излекуват болните

Копието на съдбата, с което Исус Христос е прободен на кръста, е победило няколко жестоки чумни епидемии, свидетелстват историческите хроники. Големият въпрос е дали ще ни помогне и сега?

Апостол Йоан в евангелието си единствен свидетелства като очевидец, че такова копие съществува.

"С разрешение на Пилат Понтийски войниците счупили краката на другите двама разпнати - пише Йоан. - Когато дошли при Исус и видели, че вече е мъртъв, те не му счупили краката. Лонгин го намушкал с копието си и от раната потекли кръв и вода." Сигурен знак, че смъртта е настъпила. Фактът е съдбовен, защото

без смърт не би имало и възкресение

Защо това не е отразено в останалите евангелия? Защото само младият Йоан заедно с майката на Исус и жените са единствените, които без страх за живота си придружават Спасителя до Голгота и остават с него до края.

Останалите се изпокриват, защото се притесняват, че ще бъдат измъчвани, а младежът Йоан стои с жените до смъкването на Исус от кръста.

Според апокрифното евангелие на Никодим Лонгин бил римски центурион. Когато хвърлил копието си към Исус, капка от кръвта Му попаднала в окото на римлянина и той се излекувал от тежко очно заболяване. Затова още в този момент се навел и започнал да

събира смесената

с кръвта пръст,

казвайки: “Този човек наистина е Божий син.”

Съдбата на копието е неясна, след като го открива царица Елена. То е крито няколко пъти заради нашествията на сарацините и официално е намерено едва по време на

първия

кръстоносен поход

По какъв начин попада в Армения, не е много ясно, но от XII-XIII тази най-голяма светиня на страната неизменно е помагала да се преодолеят страшните зарази и болести. И това съвсем не е случайно. Армения е първата страна, приела християнството през 301 г., и оттогава всички арменци по света ревностно събират тези най-ценни реликви и ги носят в своя “Ечмиадзин”.

Перлата сред тях е копието. Вече осем века при всяка сериозна епидемия светинята се вади от златния ковчег и се носи в града, в който е пламнало огнището на заразата.

Оттогава хрониките регистрират необичайната му чудотворна сила, която

премахва греховете и болестите

Както средновековните летописи, така и източници от XVIII-XIX век, при това не само арменски, твърдят, че то е сред най-великите реликви. Автори на тези хроники са пътешественици като Дж. Мориер, който в периода 1810-1816 г. е на своето второ пътешествие в Закавказието, М. фон Коцебу, Ермолов свидетелства за това в Персия през 1816 г. А също и британският художник и археолог Р. К. Портър през 1817-1820 г., който, връщайки се през Ереван, описва копието, което "носи душевно и телесно здраве и с негова помощ прекратяват епидемии".

В хрониките си тези професионални пътешественици отбелязват, че копието се вадело винаги, за да спре разпространението на зарази. Те разказват, че знаейки за невероятната му сила, през 1790 г. кралят на Грузия Иракли II се обръща с молба към католикоса да му даде реликвата, за

да спре разпространението на холерата

в страната. Тя е обхванала всички градове и населението масово измира. Защо арменците му се доверяват? Защото Иракли още

като дете е пратен за заложник в Персия,

за да може тя да контролира баща му. Когато там искат от него да приеме мюсюлманството, той смело отговаря: "Убийството ми е възможно, но е невъзможно да се поквари и промени духът ми. Така че не се опитвайте да ме направите мюсюлманин."

Само заради тази вяра арменците му се доверяват. Според различни писмени източници копието е транспортирано от “Ечмиадзин” до Тифлис (днешно Тбилиси) и с него били излекувани много хора, а смъртоносната зараза била спряна.

Грузинският крал и приближените му, макар и вярващи, били шокирани. Разбира се, те се надявали светинята да помогне да измолят избавление, но дори и в най-смелите си мечти не очаквали толкова бърз резултат. Епидемията не само била прекратена, а покланяйки се пред копието, много болни били излекувани.

Потресен, Иракли се изкушил да задържи още малко светинята в страната си. По дипломатически път той започнал да моли католикоса да остави копието известно време там,

под претекст да

не се върне чумата

В Армения обаче това породило безпокойство и тогава не само духовниците, а и обикновените хора се вдигнали, за да поискат копието да се върне бързо в “Ечмиадзин”.

В периода 1798-1799 избухва нова епидемия от холера, пренесена в Грузия от Карабах.

Тогава синът на Иракли - крал Георги XII, се обръща с молба към католикос Гукас да изпратят копието. Гукас отказал, защото и в арменския Вагаршапат имало чумно огнище и трябвало да бъде потушено първо то. Освен това духовникът имал

съмнения, че грузинецът няма да върне светинята

Царят обаче продължавал настойчиво да моли и арменският патриарх се съгласил да даде реликвата, като я поверил на копиеносеца Ованес. Когато я предал и тя започнала отново да твори чудесата си, Георги се изкушил да я задържи. Той бил в трудна ситуация, защото искал на всяка цена да запази властта си.

Притиснат от Османската империя,

той правел опити да се присъедини към Русия, но това изглеждало все по-невъзможно.

От “Ечмиадзин” многократно поискали грузинският крал да върне светинята, но той се оправдавал всеки път с някаква нова причина. Затова католикосът се отказал да опитва с добро и планирал тайна спецоперация. Ованес и Мелик Абов тайно откраднали копието и избягали. Самият Абов е син на човека, обединил арменците в Грузия, и всички били в пълна бойна готовност, ако турците или персите нападнат страната.

Заради успешното връщане на Ованес светинята през 1800 г. е избран за католикос.

И понеже втора голяма епидемия била преодоляна в Грузия, оттогава всички катедрали в Тбилиси се строят с формата на копието.

Турците също били наясно със силата на реликвата и не се отказват от плановете си да го придобият.

През 1805 г. те опитват да наложат на арменците свой човек за католикос, като идеята е той да им предаде

светините

в Константинопол.

Тогава арменците се обръщат към руския цар за помощ.

Започва дипломатическа война между Русия и Османската империя, като всяка има свой кандидат за патриарх, преследвайки интересите си. Паралелно двете страни правят опити да подкупят кандидатите.

В един момент вече арменците разбрали, че целта на цялата тази интрига е копието да бъде изнесено тайно от “Ечмиадзин” и да бъде пренесено в съкровищницата на султана.

Паралелно с това османските части предприемат нападения, за да се домогнат до светините.

За да ги спасят през 1805 г., войските на руския генерал княз Цицианов пристигат в Армения в опит да усмирят османския башибозук. Целта е те да отвлекат вниманието на агресорите. През това време генерал Несветаев с малък отряд провежда бърза тайна спецоперация, за

да освободи “Ечмиадзин”

След това по молба на арменски монаси и духовници генералът и хората му вземат съкровищата на манастира и ги отнасят в Тифлис. Целта е те да бъдат спасени от разграбване и да не попаднат в ръцете на турците.

На 17 юни 1805 г. генерал Цицианов, главнокомандващ руските войски в Кавказ, информира император Александър I, че съкровищата са били "спасени от фалшивия патриарх Давид, който искаше да занесе всичко това в турските региони".

"По молба на епископите на тази нация генерал Несветаев превзе този манастир, владеещ съкровища от голямо значение за християнската святост, а именно - светото копие, с което е прободен Христос, нашия Спасител; ръката на св. Григорий, просветител на арменската нация... Всичко това е предадено от генерал-майор Несветаев в Тифлис, където мощите и светото копие са с арменските епископи."

Според генерала в момента най-важната му задача е да успокои арменската нация, която има огромна вяра в копието и реликвите.

"Трябва да им обясня, че те са взети единствено за спасяване от

фалшивия патриарх

Давид, който вече беше ограбил съкровищата на манастира “Ечмиадзин” - пише руският генерал. - Но че когато Бог иска да възстанови патриарх Даниил или Ечмиадзин на патриаршеския престол под руско управление, тогава всичко това ще бъде върнато изцяло на този манастир.”

В края на писмото до императора той отбелязва, че ще му занесе рисунка на светото копие. А самото то не спира да върши своите чудеса.

През 1811 г. в Армения избухва епидемия от холера и копието отново е извадено от “Ечмиадзин”, за да бъде измолена Божията милост.

Чудото

отново става

Три години по-късно заразата пак се разпространява и реликвата за пореден път побеждава болестта.

През 1828 г. копието спира настъплението на холерата, която покосява населението в Баязет по време на една от руско-турската война. В хрониките е отбелязано как реликвата била носена на различни места през градове и села, обхванати от епидемии.

Според историческите записи самото докосване било достатъчно, за да бъдат излекува различни заболявания.

На 5 април католикосът благослови с копието четирите посоки в света с молба заразата да отстъпи. Случайно или не, оттогава пикът в броя заразени започна да върви към плато. Дано и този път реликвата да спаси човечеството.