Исторически хроники свидетелстват, че Йосиф Ариматейски пренася чашата във Великобритания и там тя изчезва

Бонапарт нарежда щателно претърсване на архивите на Ватикана, а фюрерът

издирва реликвата из цяла Европа

Най-издирваните през всички векове християнски светини са пряко свързани с възкръсването на Исус Христос. Това са Граалът - чашата, която Спасителя дава на учениците си, за да отпият от кръвта му, и копието, с което е прободен на кръста.

Заради Граала са проведени десетки експедиции през вековете. Причината е, че на митичния предмет се приписват необичайни качества - твърди се, че той

осигурява вечен живот,

вечна младост, с него може да бъде победен всеки противник, да бъде спечелена всяка война и други подобни.

Основата на легендата е апокрифното евангелие, посветено на живота на Йосиф Ариматейски - мъжът, измолил тялото на Спасителя от Пилат Понтийски, за да го погребе.

Според ръкописа след изчезването на тялото на Исус,

Йосиф е арестуван и вкаран в затвора

По чудодеен начин успява да се спаси и заедно с чашата с кръвта на Исус и цялата си фамилия отплава за Великобритания.

В историческите хроники на Гластънбъри от X- XI век няколко източника посочват, че Йосиф Ариматейски е бил търговец на метали. Древните мини в района дори се наричали "Корпус Кристи", което в превод от латински означава "Тялото на Христа". Има свидетелства, че работниците там пеели: „Йосиф бе в търговията с калай". В негова чест дори има химн. В него се разказва как Ариматейски водел в Англия малкото момче Исус. Според историческите свидетелства Йосиф се установява в района на графство Съмърсет с голямата си фамилия и основава първата християнска общност в района.

Древният хроникьор Уилям от Малмсбъри свидетелства, че тези "истински ученици на Исус" строят и първата църква във Великобритания.

Някъде около 1000 г. друг историк, подписал се като Б., споменава, че е имало древна църква, строена

"не с човешки умения, а подготвена от Бог за човешкото спасение".

За нея свидетелства през 433 г. и св. Патрик, който току-що започвал да проповядва християнството из британските острови. Тогава той отбелязва, че е заварил действаща църковна общност в района.

Думите му се потвърждават около 600 г. и от св. Августин, който след посещението си в района написал до папа Григорий: "В западната част има остров с бликаща вода,

с природна красота и в него е построена църква не от човешкото изкуство, а от ръцете на Бога."

Около тази изключителна църква Йосиф Ариматейски и св. Филип организирали християнска задруга от 12 ученици на Исус и на кръглата маса пред тях неизменно бил Граалът.

След 540 г. обаче следите му се губят, тъй като някъде по това време крал Артур и неговите рицари посвещават живота си на търсенето.

Според някои чашата е погребана с Йосиф, чийто гроб все още се търси в района на графство Съмърсет и Гластънбъри. Според други

митичният крал,

за когото излизат все повече доказателства, че е реална историческа личност, все пак открива светинята. Мнозина допускат, че е погребан с нея, но и това не е сигурно, тъй като гробът му все още не е открит. Има предположения, но не и достатъчно факти.

Други смятат, че рицарите на крал Артур все пак намират Граала някъде в района на Синай - между Египет и Израел. Заради връщането на езичеството по тези земи обаче

Бог отново взема чашата на небето

Заради тази вековна мистерия кръстоносците на свой ред предприемат рискованите си походи из Светите земи, търсейки Граала. Както и рицарите на Артур, така и тамплиерите се съюзяват със сарацините с надеждата да попаднат на горещи следи. 

Дали откриват търсената реликва или друга светиня, не е ясно, но от беден и малоброен орден изведнъж тези йоанити се превръщат в държава в държавата. С огромна власт те отварят многобройните си банки, отпускат заеми, изкупуват имоти, заради което кралете в Европа са принудени да им се подчиняват, а

Ватиканът става

техен инструмент

В някакъв момент на папа Климент V и на френския крал Филип Хубави им идва до гуша от претенциите на рицарите тамплиери и те решават да организират заговор срещу тях. На 13 октомври 1307 г. тайно разпращат писма до всички монарси в Европа, обвинявайки ордена в ерес. Започват процеси, кланета, мъчения.

Хората на френския крал и папата търсят нещо, но тамплиерите не издават тайните си

През 1314 г. е арестуван последният велик магистър на ордена Жак дьо Моле. На кладата той произнася стряскащото си пророчество, че екзекуторът му Филип Хубави много скоро ще го последва в смъртта. За ужас на мнозина то се сбъдва и още същата година монархът умира на 46-годишна възраст.

След кръстоносците Наполеон Бонапарт на свой ред е привлечен от светинята като магнит. Мнозина смятат, че походите му са свързани именно с чашата. Има доста свидетелства, че в архива на Ватикана той и наетите от него учени са търсели данни за нея и къде могат да я открият.

Тезата им била, че след избиването на кръстоносците Римокатолическата църква може да я е отнела от тях и да я е скрила някъде в подземията си.

В Италия все пак французинът открива чаша, за която се твърди, че е Граалът. Бонапарт

смята, че тя е истинската,

защото е от изумруди, но когато я отнася в Париж, се оказва, че е от обикновено египетско зелено стъкло. Вероятно затова той я връща отново на Италия и продължава търсенето си.

Дали легендарният френски император я намира, не е ясно, но Хитлер бил убеден, че с нея е свързан възходът на Наполеон Бонапарт.

За да придобие неговата слава и за да завладее Европа, фюрерът на свой ред се впуска в няколко поредни експедиции в търсене на Граала. Затова той държи пряко отговорен дясната си ръка - началника на СС Хайнрих Химлер.

Той също като Хитлер е обсебен от неограничените способности, които дава светинята, и от възможността с нея да завладеят Европа.

В това отношение основен помощник на Химлер става младият археолог Ото Ран Изследователят прави серия от проучвания и стига до извода, че за последно Граалът е бил в катарската крепост Монсегюр във Френските Пиренеи. Там се натъква на серия от подземия, някои от които с формата на чаша. По стените им също е изрисувана реликвата. Затова Ото Ран прави извода, че тя тайно е изнесена през тези пещерни тунели малко преди обитателите на крепостта да бъдат изгорени на клада.

Мнозина допускат, че

Ран все пак открива нещо,

защото след това въпреки щедрото финансиране от страна на Химлер никога не се връща в крепостта. За сметка на това пише една мистериозна книга, изпъстрена с кодове и податки, от които става ясно, че той знае нещо, но няма да го сподели с публиката. Тя сама ще трябва да се досети какво иска да й каже чрез шифрите си.

Според някои именно това вбесява Химлер, който няма време и иска да научи истината. Дясната ръка на Хитлер започва да изнудва Ран с еврейското му потекло, недопустимо при работа в СС.

При една от поредните си експедиции в Тирол 35-годишният Ото Ран е

открит замръзнал в планината. 

Как Рудолф Хес продължава мисията му, четете в хартиеното издание.