КОЙ е Христос? Какви са били последните му земни години? Кога е бил разпнат на кръста и кога е роден?

Отговорите на тези въпроси вероятно се крият в кодиран текст, изписан върху 70 оловни слитъци. Авторът им е съвременник на Исус и по всяка вероятност свидетел на събитията около процеса срещу него и смъртната му присъда, постановена от Синедриона и неотменена от прокуратора на Юдея Пилат Понтийски. Слитъците са открити от израелски бедуин в труднодостъпна пещера, намираща се в Йордания, и датират опреди 2000 години. Страх от преследване и екзекуция принудил анонимният хроникьор да шифрира по-голямата част от текста на староеврейски, така че той да е

заключен за простосмъртни

 До този момент са разкодирани само някои изображения, символи и няколко думи от него.
"Убедени сме, че свитъците са автентични, а не фалшификат, след като анализирахме един от тях!" - категоричен е професорът по библейски изследвания от университета на Шефийлд Филип Дейвис, експерт по ранен юдаизъм и история на Древен Израел.
"Принципно изплуват твърде много фалшификации около Христовото учение. Броят се суми до 250 000 лири за един такъв "артефакт". Ако находките от йорданската пещера са абсолютно автентични, те ще са уникално свидетелство за най-ранните християни. Ако са фалшификат, какво е подправено с тях? Повечето фалшификации се базират на вече съществуващи оригинални артефакти, но до този момент нямаме нищо подобно като текст. Конспирацията около оловните "книги" напомня историята с откритието на Свитъците от Мъртво море и показва колко хищен е черният пазар на антики" - допълва и Маргарет Бейкър, експрезидент на Общество за изследване на Стария завет и преподавател по теология от Кеймбриджкия университет. 
Настоящият собственик на шифрираните слитъци е Хасан Саеда от Ум-ал-Гханам, Северен Израел. Бедуинът твърди, че ги е придобил веднага след като са намерени в Йорданската пещера. Проби са изпратени за тестове във Великобритания, където Питър Нортоувър, шеф на археологическа група от Оксфордския университет, произнася следваща "присъда". Книгите са изработени наистина от антично олово и са

оригинални

"Освен това корозията по повърхността им безспорно доказва, че не са изфабрикувани в наши дни, за да пълнят нечии джобове" - убеден е Нортоувър.
Саеда притежава и още 20 древни кодекси, повечето оловни и също изпълнени с криптирани послания на староеврейски и старогръцки, украсени със символи. На различни места в тях се говори за Симон Бар Кохба - месията, оглавил Втората юдейско-римска война от 132-136 г., чрез която юдеите

се опитват да възстановят

контрола върху свещения Йерусалим и Храмовия хълм. 
"Първия път, когато чух за слитъците, бях изключително скептичен. Но след като видях с очите си пещерата и изследвах някои образци, съмненията ми се разсеяха. Книгите вероятно имат връзка с Кабала, а съдържанието ни насочва към стилистиката на магьосническите заклинания и ръкописи.  Преди 400-та година от новата ера почти всички антични сборници са изписвани върху пергамент. Оловните слитъци предшестват всички останали форми на антични кодекси. Оловото е специално избрано, за да осигури дълготрайност на посланията столетия напред и да достигне до бъдещите хора!" - коментира Робърт Федър, инженер и металург по професия, археолог по призвание и световноизвестен експерт по антични метали. Федър е автор на десетки книги и

многобройни изследвания

върху уникалния меден свитък 3Q15 от Кумран, открит през 1952 г. в една от Кумранските пещери, намиращи се на западния бряг на Мъртво море. Негови са и няколко документални филми за египетските фараони, Исус и тайните на Мъртво море, излъчвани от американските телевизионни канали "Нешънъл джиографик" и "Дискавъри".
Експерти от Израелската правителствена дирекция по антики не приемат идеята, че оловните "книги" са ценни, и поставят под въпрос тяхната автентичност. Според тях те са "смесица от несъвместими периоди и стилове... без каквато и да било

 връзка и логика

"Стотици такива изфабрикувани стоки - твърдят те - могат да се купят от антикварните магазини на Йордания, както и навсякъде другаде в Средния Изток. Металът може да е взет от старинен ковчег, а надписите да са добавени по-късно."  За Федър тези аргументи са недостатъчни и се опровергават от  заключенията на Питър Нортоувър и екипа му. Сасон Бар-Оз, адвокатът на Саеда, който контролира достъпа до слитъците и участва в научноизследователската работа около тях, също е убеден в това. От Саеда и Бар-Оз Федър получава за анализ и парче обработена кожа с изображение на крокодил, което е било прикачено внимателно за металните книги. Възрастта му е определена на 2000 години чрез въглеродно датиране.

Раят на тайните

СРЕДНИЯТ и Близкият Изток са рай за археолози, иманяри и фалшификатори, напомня научният журналист и редактор от "Джюиш кроникъл онлайн" Симон Рокър. През октомври 2010 г. в Израел приключва 5-годишен съдебен процес срещу двама дилъри на антики, обвинени във фалшифициране на надписи върху каменна гробница. Мъжете се кълнели, че в нея е тялото на Иаков, "братът Господен" - един от 70-те Христови апостоли и първи епископ на Йерусалим. Венецът на петгодишния съдебен маратон са 12 000 страници противоречиви доказателства, събрани в хода на делото и доказващи колко трудно е да се отграничи автентичното от подправеното. "Ето защо институциите, натоварени да контролират разкопките, съхраняването и проучването на антики, са свръхпредпазливи. Те просто са се парили в предишни случаи. Класически случай е Мойсей Шапира!" - допълва Федър в интервю за "Джюиш кроникъл онлайн".
Роденият през 1830 г. Мойсей Шапира е търговец на антики от Йерусалим, който попада случайно на пергаментови свитъци с ранни библейски текстове. Първоначално те се възприемат като една от най-великите исторически находки. Впоследствие Британският музей ги обявява за пълен фалшификат. Аргументът е, че се отличават от версията на Библията, която към момента е върховен критерий за истинност на библейски ръкописи. В цялата суматоха на обвинения и съмнения Шапира не успява да се пребори за името си и се самоубива през 1884 г. в хотелската стая, която е наел в Амстердам. Точно 63 години по-късно ще бъдат открити свитъците от Мъртво море в същия район, в който Мойсей Шапира е повтарял, че е попаднал на своята находка.

Съкровището на цар Соломон

МЕДНИЯТ свитък 3Q15 е последният от 15-те свитъка, излежали хиляди години в пещера №3 близо до Хирбет Кумран. За разлика от останалите, изписани върху пергамент или папирус, той е от метал и по-точно от мед, смесена с 1% калай.  3Q15 не съдържа религиозен текст, а списък с места, в които са заровени и скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Уникалната карта е на староеврейски във вариант, по-близък до устната традиция и неписаните закони - Мишна, отразени в Талмуда - многотомния сборник от правови и религиозно-етични положения на юдаизма. 3Q15 се отличава от останалите и по своя правопис, палеография и датировка - около 50-100 г. от новата ера. В момента е изложен в Археологическия музей на Аман, Йордания. Текстът описва 64 места, 63 от които са тайници със злато и сребро, оценени на тонове. Последният списък насочва към 65-и неизвестен досега документ, съдържащ допълнителни указания към картите.