Един американски комик казва, че тези, които пишат пламенни статуси по повод смъртта на известни личности, приличат на сватбен фотограф, който си прави селфита. Да се стремиш към себеизява и внимание върху капака на ковчег. Човек изживява само своята болка истински. В това е и смисълът на страданието - то винаги е лично. Емпатията, съпреживяването на трагедията е възможна, разбира се, много хора скърбят при загуба на любими, популярни личности. Скръбта ни позволява тази малка суета и тя обикновено се нарича траур, приглушената демонстрация, че все още скърбиш, че си съпричастен. Може вероятно и да покажем тези чувства, публично да заявим с декларация скръбта си. Но само си представете погребение, на което всички крещят: Чуйте ме мен, нека аз да ви кажа какво мисля за смъртта на този!

Ще бъдат изгонени от погребението, нали така? Както и сватбения фотограф, който вместо да снима булката, снима себе си. Въпрос на добро възпитание е, не просто на морал. И на ценностна система.

И накрая да уточним - всяка прилика с реални събития и лица е напълно случайна. Просто размисли, нищо конкретно

*Коментарът е от фейсбук