Сумистът Емил Жеков навремето стряскаше противниците с невероятните си 260 килограма

Лошият късмет и ограниченията в най-тежката категория
го лишиха от международни успехи в борбата

За него най-често можехте да чуете, че е най-тежкият български спортист. Хората винаги са се вълнували от големи цифри и подобрени рекорди, така че Емил Жеков не се сърдеше, когато чуе това определение за себе си. Най-малкото защото беше вярно. В някои моменти от кариерата си той удряше специалния кантар на 260 килограма.

При него наистина всичко беше голямо. И сърцето. Само че в преносен смисъл. Обичаше да помага, без да търси изгода. Даваше път на млади и се грижеше за старците от две забутани махали във Великотърновско.

Накрая именно сърцето го предаде.

Легендарният ни сумист си отиде от този свят на 64-годишна възраст след сърдечен арест. Новината беше приета тежко не само от хората, занимаващи се с традиционния японски спорт, но и от много други известни спортисти. Защото всички знаеха колко е добър Жеката и как винаги подава ръка още преди да са го помолили изпадналите в трудна ситуация. А за богатата му кариера сигурно могат да се направят два сериала и един пълнометражен филм. Започва в спорта като борец в тежка категория. Така и не успява да натрупа големи успехи на международната сцена, въпреки че е многократен шампион на България в свободния стил.

"Започнах доста късно в борбата, на 16-17 години, и все си мисля, че не ми достигна късмет, за да направя нещо запомнящо се на тепиха. Имах я силата, имах и желанието, но в решителните битки в чужбина малко не ми достигаше, за да се кача на почетната стълбичка", разказваше приживе спортистът, който е принуден да се откаже от борбата, когато в най-тежката категория слагат ограничение от 130 килограма.

А по това време Жеката е поне с 40 отгоре. Но, оказва се, има спорт, където свръхгабаритите въобще не са проблем, стига да запазиш рефлекси, подвижност и физическата си сила.

Емил Жеков в началото малко на шега решава да се пробва в сумото, но бързо се усеща, че внушителното телосложение и опитът от борбата ще му помогнат да се справи с предизвикателството.

"Притеснявах се какво ще се получи от цялата тази работа и покрай тези ми вълнения сякаш не усетих как нещата потръгнаха. Бяха харесали стила ми и получих шанс да се доразвия. Сумото се оказа един изцяло нов свят за мен с всичките традиции, градени отпреди векове", разказваше Жеката. Колкото по-навътре навлиза в традиционния японски спорт, толкова повече килограми трупа и в един момент се оказва вторият най-тежък сумист след абсолютния рекордьор Емануел Ярбрух. Високият над 2 метра американец в златните си години тежи невероятните 320 килограма.

Двамата гиганти така и не се изправят един срещу друг, за да решат изхода от легендарното съперничество. Срещат се няколко пъти по турнири, говорят си за своите рекорди и дори стават нещо като приятели.

"Двамата бяхме на един и същи шампионат, но се паднахме в различни потоци и се провали наистина интересен сблъсък. Емануел обичаше да си говори с мен, да си разказваме стари истории. И той като мен разполагаше с много сила и рядко можеха да му се противопоставят", спомняше си големият ни борец и сумист.

В традиционния японски спорт той постига редица успехи. Най-силната му година е 1996-а, когато става двоен шампион на България, а с националния отбор печели европейската отборна титла. Две години по-късно се нарежда пети в абсолютната категория на световното първенство, което е изключителен успех за европеец. Така и не успява да се влее в редиците на професионалното сумо, защото вече е натрупал годинки и няма как да се противопостави на големите имена в спорта.

След края на спортната си кариера Емил Жеков се изявява като съдия и консултант на Българската федерация по сумо. За него се знае, че отваря пътищата на Калоян Махлянов – Котоошу към сумото и в най-тежките моменти го подкрепя психически, за да не захвърли всичко и да се откаже. Успехите на Котоошу впоследствие са добре известни.

Годините си минават и Емил Жеков решава, че е време да се освободи от излишното тегло. През 2016 г. той се похвали, че е свалил цели 35 килограма.

"215 килограма тежах в най-добрите си години, когато станахме европейски отборни шампиони с екипа на България. Когато бях млад, се чувствах добре с тези килограми. Не спирах да се движа. За съжаление, преживях тежка операция заради спукана язва. Докторите едва успяха да ме спасят", казва тогава пред "България днес" популярният сумист.

В последните години Емил Жеков работеше като кметски наместник на две махали в община Стражица.

"Живеят общо 14 души, но гледам да им помагам с каквото мога", казваше приживе Жеков.