Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Единствено с това близките му обясняват пред “168 часа” мистериозното тройно убийство в семейството

Във фамилията има още едно самоубийство и няколко души с психическо разстройство

“Той беше тих и добър човек, винаги готов да помогне”, казват негови приятели

Пълна мистерия остава мотивът на плувеца и треньор Велчо Клешков да убие жена си Йорданка Пенина и сина им Владимир преди броени дни. Версиите, че нападението е станало заради ревност или безпаричие, издишаха още в първите минути. Разследващи бяха категорични и че съпругата не е била жертва на домашно насилие, а всички близки на мъжа го определят като "тих и добър човек, който не би убил дори и муха".

От познати до Велчо "168 часа" обаче научи, че от години се носела легенда за проклятие, което тегне над неговия род.

"В родната му Якоруда се говори за някаква карма, която тежи над Клешковия род - разказва пред вестника познат на мъжа. - Има случай на самоубийство. В същата фамилия няколко човека са с психическо разстройство. Не мога да посочвам с имена, тъй като не е редно според мен."

До момента на убийствата Велчо с нищо не показвал, че има някакви отклонения. Бил по-интровертен тип и избягвал шумните компании, но не давал никакви индикации, че е способен да посегне на когото и да било.

Негови познати все още не могат да повярват, че той е извършил жестокото престъпление.

"Познавам го от много години - разказва пред "168 часа" неговият приятел Светослав Похлупков. - Абсолютно никога не е давал индикации, че може да извърши нещо подобно. Всички, които го познават, знаят, че той дори муха не може да убие. Знам и колко е дисциплиниран. Двамата сме плувци и треньори, само че аз в момента живея и преподавам в Германия."

Близки на семейството разказват, че с жена си той се запознал покрай професията си. Съпругата му Йорданка също била плувкиня и треньор. Двамата били носители на десетки награди и спечелени първи места в състезания. Като по-млади дори успели да станат републикански шампиони по плуване. Спечелили и награда на същото състезание като ветерани. През 1980 година тя дори поставя рекорд в бътерфлай на 200 м при жените. Цели шест години никой не успява да го подобри. След състезанията с Велчо стават треньори.

"Двамата имаха страхотни методики и техните възпитаници също бяха шампиони - разказва още Похлупков. - Обучаваха и триатлонисти. Учениците им бяха и в САЩ. Обираха медали по студентски първенства."

Познати на мъжа и жената разказват, че те били заедно повече от 25 години.

"Той беше тих и спокоен човек - описва го негов близък. - Предпочиташе да си замълчи, ако има някакъв проблем, и да си го изживее сам. Грижеше се за сина си и никога не му даваше повод да се чувства по-ниско от другите. Веднъж исках да му подаря ски, за да тренира. Велчо отказа. Обясни ми, че иска да му ги купи сам. Доколкото знам, детето после се занимаваше и с баскетбол."

Велчо се дразнел единствено на това, че в България не се обръщало достатъчно внимание на плуването като спорт. Преди години не можел да приеме, че няма възможност да провежда тренировки на 50-метров закрит басейн. Това обаче се променило. Двамата с жена му правели и невъзможното във Велинград да има такова съоръжение.

"Знам, че с помощта на общината басейнът е реновиран - обяснява Похлупков. - От него научих, че са били нужни 250 000 лв., за да стане това място прекрасно. След ремонта вече можели да провеждат тренировките там."

За разлика от мъжа си, който бил затворен, Йорданка обичала да е сред хора. При двамата не съществувала думата ревност. Жената изобщо не давала поводи. Той от своя страна никога не й е правел забележки. Нямали и големи спорове, придружени със скандали. Никой от хората, които ги познават, не може да каже, че някой от тях изобщо е проявявал агресия към другия. Като всяко семейство имали моменти, в които не се разбирали, но те бързо отшумявали.

Във фаталната вечер мотивът най-вероятно не е бил свързан и с пари, въпреки че те не разполагали с големи финансови възможности и живеели скромно. Двамата гледали да инвестират колкото може повече в спорта.

"Възможно е пандемията да е оказала влияние върху Велчо - казва негов близък. - Той обичаше толкова много сина си, че е немислимо да реши да отнеме и неговия живот. Може би се е случило нещо по-голямо. Възможно е да е било вследствие на депресия. Трудно е да се търси причината. При други убийци например има индикации много по-рано. Те са агресивни или ревниви. Правят скандали, посягат на жените си. Той дори тон не можеше да повиши. Ако чуеше някъде някой човек да се кара с друг, му ставаше неприятно. Не участваше дори в леки спорове. Предпочиташе другият да е прав, за да не стават някакви големи разпри."

Според разследващи Велчо първо отишъл в спалнята, където била жена му, за да я намушка, а след това се насочил към сина им Владимир. Младежът тъкмо тръгвал да излиза от стаята си, за да види какво се случва. В този момент баща му го върнал обратно и със същия нож убил и него. Специалисти твърдят, че преди да се самоубие, той опитал да си среже вените, но без успех.

Трагедията със семейството се превърна в поредната, около която се появиха различни конспирации. Само ден след като стана ясно, че тримата са открити мъртви, веднага беше пуснат слух, че всъщност убиецът бил съвсем друг човек. Една от най-разпространяваните лъжи гласеше, че Велчо имал прободни рани по гърба си, и то цели дванадесет. Това означавало, че той също бил нападнат от непознат, когото полицията така и не успяла да задържи. Властите обаче категорично отричат подобна теория. Доказателствата, намерени от тях, посочват, че именно Клешков е държал ножа, с който фатално е наръгал Йорданка, сина им и самия себе си.