Така наречените модерни хора, които като продукти на соцпедагогиката бъркат светската държава с атеистична, днес яростно нападат църквата.

Все пак безбожието беше издигнато до идеология, до квазирелигия през комунизма. Невинаги си даваме сметка за пораженията от това, особено за тяхната дълбочина и мащаб.

Пандемията е само казус, христоматийна илюстрация на явлението. Дори да затворим църквите, омразата ще остане, тя е вкоренена с десетилетия хулене и отрицание на вярата.

Доста хора носят кръстче на шията, но петолъчки в сърцата. И не става дума за това, дали вярващите спазват мерките.

Разбира се, че трябва да ги спазваме всички, казано е ясно да не изпитваш Господа, твоя Бог, да не Го предизвикваш с неразумно поведение и риск (Лука 4:12, Матей 4:7).

Става дума за ненавист, която е опакована в псевдозагриженост и остроумието на петокласник - тия, брадатите в рокли, колко са зле, от този вид.

Това са същите хора, които ни обясняват как трябва да прекръстим „Св. Александър Невски", защото не бил български светец (добре, че не са се сетили да прекръстят Иисус Христос, който очевидно също не е българин).

Същите хора, които знаят подробно какви часовници имат владиците, но не могат да кажат Отче наш. Ние се преборихме с комунизма, но с наследството му все още не.

От фейсбук