Португалец и новозеландка спасили Борис Джонсън
Когато напусна болницата "Сейнт Томас" британският премиер Борис Джонсън благодари най-много на сестрите Джени и Луис, които били постоянно до леглото му и спасили живота му на няколко пъти.
Джени се оказа новозеландка, а Луис е португалец.
35-годишната Джени Макджи е от южния остров на Нова Зеландия и от 5 години работи в болницата. Преди това е била в Мелбърн, където е минала специализацията си за сестра в интензивно отделение.
29-годишният Луис Питарма е от Авейро, на около 30 километра от Порто. Той получи лични благодарности от президента на Португалия Марсело Реберо да Соуса по телефона. Питарма е бил 2 години в Лутън, преди да се премести в Лондон.
В това някои медии намират доста ирония, след като Джонсън бе избран, за да довърши Брекзит, а сега един европеец му спаси живота.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха