Tрадиционно върху най-голямата награда в хокея – купа "Стенли", се изписва името на отбора, спечелил НХЛ през съответния сезон. Ако се вгледате внимателно обаче, ще забележите, че за едва две години от 126-годишната история на трофея, победител не е гравиран. Едната е 2005 г., когато локдаун и спорове за нивата на заплатите в лигата провалят шампионата. Причината за втората липса на победител обаче е доста по-мрачна. През 1919 г. никой не се качва на най-високото стъпало в хокея, тъй като пандемията от испански грип не подминава играта. Финалната серия между отборите на "Монреал Кънейдиънс" и "Сиатъл Метрополитанс" е прекратена при две на две победи и едно равенство.

На 29 март 1919 г. "Монреал" печелят драматично след продължения петата среща от финала срещу домакините си от Сиатъл и така изравняват резултата. Следващият решителен двубой е насрочен за 2 април. Няколко часа преди него обаче петима от хокеистите от Канада

са приети в болница с 40-градусова температура

Известните с невероятната си физическа сила и издръжливост мъже не могат да станат от леглата си, пък камо ли да излязат на леда. Мачът е отложен, а след като състоянието на болните играчи се влошава, треньорът на "Монреал Кънейдиънс" Джордж Кенеди обявява, че неговият отбор се отказва от серията. "Метрополитанс" предлагат странно решение – да бъдат привлечени хокеисти от друг отбор, които да попълнят местата на разболелите се. След като и този вариант отпада, домакините постъпват спортсменски и обявяват, че при тези условия не желаят да приемат купата. Така 1919 г. става първата, в която

не е присъдена

купа "Стенли"

Едва четири дни след датата на проваления мач от двустранна пневмония в болницата умира ветеранът на "Кънейдиънс" Джо Хал. Тогава той е на 37 години. На следващия ден вестниците в Канада съобщават, че хокеят скърби за един от "най-смелите си и отдадени синове, който винаги оставяше всичко на пързалката".

Проваленият финал на хокейния сезон в САЩ и Канада е само едно от тежките поражения, нанесени от испанския грип, ударил света на спорта в края на 1918 г. и началото на 1919-а. Основната разлика във вълната на отменени събития през 2020 г. и сто години по-рано е, че по онова време Европа тъкмо е преживяла Първата световна война и спортът въобще не е на дневен ред. Жителите на Стария континент тепърва разбират за страшната болест, която отнема живота на хората наравно с бойните действия в окопите. А за спорт изобщо не е дошло време. В САЩ обаче животът за тези, които не са изпратени на фронта, продължава нормално. Спортният календар почти не е повлиян от войната – единствено сезонът в бейзбола е съкратен. Тогава идва грипът.

Паралел между пандемията днес и преди 100 г. може да се направи между реакцията на властите и спортните организации по време на криза. В началото на 1918 г., когато

идва първата вълна на заразата,

нито властите, нито обикновените хора предполагат какво предстои. Спортни събития и концерти продължават да се провеждат нормално, като слуховете за опасна грипна епидемия се приемат по-скоро с насмешка. Местните власти на много места препоръчват събиранията на много хора да се отменят, за да се намали рискът от още по-голямо разпространение на болестта.

Спортните ръководители не откликват на призивите. Бейзбол, хокей, футбол продължават да се играят. Треньори, играчи и фенове не са готови да изоставят любимото си занимание и лекомислено приемат, че това е поредният сезонен грип, който ще отмине леко като всички преди това.

Още през май 1918 г. нещата започват да излизат от контрол. Отборите в различните спортове

трудно успяват

да събират

необходимия брой здрави играчи. В Бостън от грип се разболява една от най-големите американски спортни легенди на XX век – бейзболистът на "Ред Сокс" Бейб Рут. След пролетна разходка с жена си Рут вдига 40 градуса температура. Докторът му предписва голяма доза сребърен нитрат - лечение, което почти довършва легендата.

Скоро той е приет в болница заедно с десетки бейзболисти от цялата лига. В този момент Америка е на път да загуби спортната си звезда много преди кулминацията на славната му кариера. В крайна сметка спортистът Рут се оказва по-силен от грипа. В края на 1918 г. той дори помага на "Бостън Ред Сокс" да спечелят Световните серии – за последен път за следващите почти 90 години.

Победата се оказва пирова. Феновете, събрали се да гледат Световните серии, неволно палят искрата на нова вълна на епидемията в Бостън, която върлува с невиждана жестокост през есента на 1918 г. В края на лятото властите в САЩ са принудени да въведат строги мерки срещи разпространяването на грипа. Успешни довчера бизнеси затварят. Забранени са събиранията на много хора. Едно по едно започват да отпадат спортни събития от календара. Сезонът в американския футбол в повечето щати е отменен. Там, където забраните не се спазват и спортните занимания продължават да се провеждат,

се налага намесата на полицията

Подобно на съдбата на битката между Пулев и Джошуа, за след края на епидемията е отложен и най-чаканият сблъсък в бокса между легендите Джак Демпси и Батлинг Левински. Десетки хиляди чакат мача, който е един от първите, обявени от пресата и публиката за "битката на века в бокса". Левински е живата легенда - действащият шампион, който никога не е нокаутиран дотогава. Демпси е изгряващата звезда, с 5 години по-млад и е сочен за бъдещето на спорта.

Мястото на сблъсъка, разбира се, е Ню Йорк, а датата е някъде през август. На масата са пари, които за времето си се равняват на милионите, раздавани днес в битки като тази на Тайсън Фюри и Дионтей Уайлдър. Всичките долари на света обаче не успяват да попречат на отлагането на дългоочаквания двубой. Испанският грип удря Ню Йорк в края на лятото, болниците се препълват, хората са помолени да носят маски и събиранията се забраняват. Картината изглежда стряскащо близка до днешната –

всичко е

отложено, докато

кризата отмине

В крайна сметка американците получават големия си боксов сблъсък. През октомври властите разхлабват ограниченията. Въпреки хилядите жертви животът за оцелелите продължава нормално. Мачът между Левински и Демпси се провежда през ноември във Филаделфия. Демпси нокаутира съперника си в третия рунд и взема символично жезъла на най-велик боксьор в тежка категория за следващото десетилетие.

С края на 1918 г. обаче не идва краят на пандемията. Отменената финална серия на купа "Стенли" е по време на третата вълна на заразата през следващата пролет. След това грипът отмира така неусетно, както е дошъл. Спортните историци определят последващия период като златен век в развитието на различните игри из целия свят. Преодолявайки смъртоносната епидемия и войната, хората на всички континенти сякаш

осъзнават отново радостта от живота

и от спорта

Повечето състезания дотогава били поле, запазено за богатите, разполагащи с достатъчно време и средства, за да си позволят физическа активност за развлечение. Испанският грип убива, но и научава жителите на Земята за значението на физическата активност за здравето и имунитета.

Спортът се демократизира. Улиците на бразилската столица Рио, където грипът върлува с особена ненаситност, след това се изпълват с деца, ритащи топка. Войниците, завърнали се от фронта, заглушават демоните си с колоездене, футбол, плуване, лека атлетика. 2626 атлети се събират в Антверп, Белгия, година по-късно за VII летни олимпийски игри. Спортът започва за първи път да заема пиедестала си, който 100 години по-късно ни кара да чувстваме липсата му като една от най-големите загуби, свързани с пандемията с коронавируса.