Запазени архиви свидетелстват, че зад решетките безмилостният гангстер се отдава на музиката, доминото и писането на писма до семейството си

„Затворът ме погълна”, казва самият той по време на престоя си там

„Сине, надявам се, че те намирам в перфектно здраве. Моля те, не се притеснявай за скъпия си татко. Може да се изненадаш, когато ме видиш, защото съм отслабнал, но все пак съм в добра форма. Ставам рано сутрин, разхождам се из двора и играя домино. Задължително към 15,00 ч. свиря на банджото или китарата ми. Тук научих нови песни, които ще ти изпълня, когато изляза. Да знаеш, че вече няма произведение, което да не мога да изсвиря. Станал съм много добър! Кажи на майка ти да ми купи списание „Fortune“ и да ми го донесете на следващото свиждане. Знам, че то няма да бъде скоро, но все пак... Вие сe пазете. Остана много малко и отново ще бъдете в прегръдките ми. Продължавай да постъпваш по начина, по който си постъпвал досега, и не позволявай нищо да те свали на земята. 

Любов и целувки,
скъпият ти татко Алфонсо Капоне"

Затворниците се подреждаха в редица. Отнемаше време да им бъде раздадена униформата и номера, с които трябваше да прекарат времето си в Алкатрас. Тук не ги наричаха по имена. Те бяха просто цифри. Изглеждаха унили. Прекалено добре знаеха, че от острова няма измъкване. Той беше последната спиркa! 

Тези, които опитваха да избягат, или се давеха в буйните води на Санфранциския залив, който обграждаше сградата от всичките й страни, или биваха разстрелвани от надзирателите. В най-охранявания американски затвор през миналия век присъдите си излежаваха най-опасните трафиканти, убийци, крадци и измамници. Влажната и студена изолация щеше да накара някои от тях сами да сложат край на живота си, а други мълчаливо да приемат съдбата, броейки дните до напускане на килията. 

След години в архивите на Алкатрас ще бъде записано, че там е живял един от най-хитрите банкови крадци – Джордж Кели Къртечницата, най-ловкият влаков обирджия – Рой Гарднър, и спецът в отвличанията Алвин Карпис. Жестокостта на никой от тях обаче няма да може да се сравни с тази на затворник номер „85“...

На път към Алкатрас Ал Капоне вече е отговорен за над 400 убийства, както и за още 700, поръчани от чикагската организация, която оглавява. Лежал е в няколко затвора, в които пазачите по-скоро са работили за него, а килиите му са изглеждали като луксозни апартаменти. Всички тези места така и не са успели да променят престъпното мислене на най-големия американски гангстер. Извън решетките той винаги е бил безмилостният мафиот, който всява ужас и страх у всекиго. Може би заради тези си качества Белязания, както го наричат най-приближените му, е печелел над 100 милиона долара годишно от контрабанда с алкохол, от хазарт, рекет и други незаконни дейности. Всеки конкурент бивал изправян до стената и разстрелван без право на последна дума. Тези, които опитвали да поръчат Капоне, ги чакало брутално измъчване и непоносима гавра. Когато започнал войната с най-големия си съперник Джордж Моран, екзекуциите станали като „Добър ден", а гангстерът не се свенял да поръча дори и семействата на мишените си. Въпреки всичко това Алфонсо никога не е осъждан за убийства, макар всички да са знаели, че тези престъпления са се случвали именно по негово нареждане. Той получава присъда от 11 години чак на 17 октомври 1931 г. Причината – данъчни измами. Изпратен е във федералния затвор на Атланта, но само месеци по късно вече е подкупил всички служители. 

Остава там три години. Полицаи, съдии и магистрати се оказали напълно безсилни да се справят с властта, която той носел със себе си. Намират решението в Алкатрас. 

Какво се случва с Ал Капоне там четете в списание "Космос".