Изолацията стимулира креативността. Заради епидемии, климатични аномалии или изпращане в изгнание някои от най-великите учени и писатели се оказват изолирани. Това обаче се превръща в огромен плюс за откритията и творчеството им. Защото, останали сами със себе си, те имат време да се отдадат на въображението.

Джордж Р. Р. Мартин е на път да завърши поредицата “Песен за огън и лед”, по която бе създаден сериалът “Игра на тронове”. Причината е, че заради пандемията от коронавирус авторът се е изолирал напълно и е прекратил всичките си други проекти.

Остава му единствено да пише

Това е добра новина за всичките му фенове, които от години чакат края на поредицата. Когато започва да я пише, Джордж Р. Р. Мартин я замисля като трилогия и обявява, че ще е готова още през 1998 г. С времето обаче преценява, че ще са му необходими поне седем романа, за да даде пространство на въображението си. И днес, почти 20 години по-късно, все още дописва, но заради изолацията този път може и да успее. Много от почитателите му обаче остават скептични.

Историци напомнят, че по време на карантини или изолация са направени много

ключови открития

и са създадени велики произведения.

Едно от най-важните са наблюденията на Нютон за гравитацията, отбелязват от The Spectator. Когато избухва

голямата чумна епидемия в Лондон,

той е студент в Тринити колидж в Кеймбридж. Заради нарастващия брой на смъртните случаи са предприети мерки за ограничаване на социалните контакти и учебните заведения са затворени.

Нютон се връща в имението на баща си и прекарва там повече от година. Той я използва обаче не за да си почива, а работи усърдно върху задачите, които са им поставени. Прави експерименти, наблюдава, изследва. Не си оставя и ден, без да работи. Именно по време на изолация прави основните си открития за гравитацията. Въпреки че се смята, че историята за ябълковото дърво и плода, който пада върху главата му, е измислена, е факт, че в семейното имение са растели много ябълкови дървета и Нютон обожава да се разхожда сред тях. Когато карантината е вдигната от града, Нютон се връща с много повече от добре изпълнена домашна работа. Той впечатлява учените и само след няколко години вече е професор.

През 1830 г. пък по време на холерна епидемия в Русия Пушкин

се изолира за три месеца в имението Болдино

Именно оттам произлиза наименованието “болдинска есен”, характеризиращо един от най-продуктивните периоди в живота на великия писател. По време на карантината той успява да завърши “Евгений Онегин”, да напише трагедиите “Скъперникът рицар”, “Моцарт и Салиери”, “Пир по време на чума“ и “Дон Жуан”, както и да създаде трийсетина стихотворения. Пушкин остава наистина доволен от изолацията и след години, без да има епидемия, отново се затваря за няколко месеца в Болдино, за да стимулира креативността си.

Виктор Юго пък написва “Клетниците”, докато е в изгнание. Той е изгонен от Франция, тъй като открито заявява позицията си против Луи-Наполеон Бонапарт, самопровъзгласил се за “пожизнен президент”. Писателят дори си позволява да го нарече “предател на Франция”.

Изпратен е в изгнание на островите Джърси и Гърнзи

Дори когато на политическите емигранти е предложена амнистия, Юго не се завръща във Франция, а продължава да пише памфлети, в които остро критикува Втората империя. Години наред прекарва в изгнание, но точно в този период пише някои от най-важните си произведения. Именно в Гърнзи той създава “Клетниците”. Завръща се във Франция едва след падането на Луи-Наполеон Бонапарт от власт.

Цяла година е затворен Ван Гог в болница “Сейнт Пол” в Прованс. Причината е, че след инцидента с отрязаното ухо през май 1889 г. брат му Тео се притеснява за психическото му здраве и иска художникът да не бъде оставян сам. Затова го настанява в институцията, наричана

“къща на здравето”

Уговаря се обаче с директора да дадат на брат му цели две стаи, за да има свое ателие, където да твори. Тео осъзнава, че ако лиши Винсент от възможността да рисува, само ще предизвика нови кризи.

Художникът съвсем не се депресира от изолацията, напротив – отдава се на картините си и твори неуморно от сутрин до вечер. Именно там създава някои от най-емблематичните си платна, сред които е великолепната “Звездна нощ”, която днес се съхранява в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк.

През 1816 г. пък някои части на света са сковани заради климатични аномалии. Причината е

избухването на вулкана Тамбора на остров Сумбава

То е толкова мощно, че води до “вулканична зима” - глобално понижаване на температурите. Ниските градуси и обилните валежи водят до селскостопанска криза във Великобритания и Ирландия. Съсипана е реколтата на житото, картофите и овеса.

Населението е принудено да живее оскъдно и е обречено на глад.

Търговията замира, градовете са почти затворени

Хората се изолират по домовете си. Именно в този период на самота Мери Шели се посвещава на въображението си и създава “Франкенщайн”.

Много велики автори и учени редовно са търсели самотата, за да намират своето вдъхновение, твърди Танер Кристенсън за Сreative Something.

Никола Тесла бил категоричен, че умът “се изостря в уединението”, а прекаленото чуждо влияние “осакатява творческия ум”. Той твърдял, че тайната на всичките му открития е именно навикът му да се изолира от другите хора.

Айнщайн имал навик, ако работата му не върви, просто да легне на леглото си и да гледа в тавана. Той не обичал големите събирания и срещи с прекалено много хора, тъй като го изтощавали и отнемали от енергията му, която би могъл да вложи в науката. Обичал да се затваря задълго в стаята си или да се разхожда сам.

Моцарт също имал навик да се разхожда сам след вечеря, за да остави съзнанието да си почине. Не обичал в тези моменти нито да говори с някого, нито да си припомня случки от изминалия ден. Напротив, просто наблюдавал света около себе си и слушал звуците на града и природата. Именно в тези моменти

в ума му се зараждали най-красивите мелодии

Кафка също търсел изолацията и дори когато не работел, предпочитал просто да стои в стаята си. Седял на бюрото, без да прави нищо. Сам с мислите си. Авторът описва тези моменти като най-ценните.