Държавата стои и чака становище може ли да продължат големи строежи на пътища и друга инфраструктура. Агенцията по обществени поръчки изяснява с комисии в парламента какво точно са решили

На България ѝ се разминаха фиксирането на цените на всички стоки и наказанията за “невярна” информация за коронавируса, благодарение на това че много хора забелязаха навреме тези два текста в проекта за закон за извънредното положение и принудиха президента да наложи вето върху тях.

Но междувременно в закона бяха промушени два други текста, които са на път да нанесат не по-малко

непоправими

вреди на

икономиката

Буквално да парализират всички обществени поръчки.

Това са член 3 и член 4 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според които до изтичане на извънредното положение спират да текат редица срокове по административни производства, а действията по административни актове се удължават с един месец.

На 24 март, т.е. точно в деня, в който “Държавен вестник” публикува указа на президента за обнародване на приетия от парламента Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, както и самия закон, Агенцията по обществени поръчки пусна на сайта си нещо като свое тълкувание или разяснение.

В него категорично се казва, че част от обществените поръчки не се спират, като например тези за закупуване на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, закупуване на медицинска и лабораторна апаратура, дейностите по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци и други такива.

Но в дъното на този пост пише, че “към настоящия момент се разглеждат разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение с оглед отражението им върху всички срокове за провеждане и приключване на обществените поръчки”.

Това “разглеждане”

продължава

вече почти

цяла седмица

и сигналите от бизнеса, че през това време обществените поръчки в България са парализирани, са вече десетки.

На пръв поглед се обявяват обществени поръчки – в електронния портал на агенцията всеки работен ден през миналата седмица са публикувани по 10-15 нови. Но от това нищо не следва, защото не е ясно дали срокът за подаване на офертите може да се спази, при положение че това би могло да е “срок, свързан с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти”, както пише в закона. А точно тези срокове спират да текат до 13 април, поне засега.

Освен това не е ясно, или поне

на чиновниците

от агенцията

не им е ясно

дали, ако една обществена поръчка е стигнала до обявяване на резултати и те са обявени, срокът за обжалване тече по време на извънредното положение, или не тече. Обикновено този срок е 10-дневен. Обжалването се прави пред Комисията за защита на конкуренцията, която от своя страна обяви още преди две седмици, че

прекратява

заседанията си

От Комисията за защита на конкуренцията поискаха от “24 часа” писмени въпроси в петък, на които до момента не са отговорили.

Във ведомствата, които са големи възложители на обществени поръчки, също не знаят какво да правят и изчакват позицията на Агенцията по обществени поръчки, тъй като по закон нейните становища са задължителни за изпълнение.

Шефът на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” Георги Терзийски каза пред “24 часа”, че ведомството е насред изпълнението на десетки процедури, някои от които са пред финализиране и трябва да се сключат договори. Но не се знае какво трябва да се прави. “Засега

не обявяваме

нови

процедури,

но трябва да знаем какво правим със заварените. Не виждам начин например да изпълним изискването при отварянето на офертите да присъстват представители на всички кандидати плюс медии. И това е най-малкото”, каза той.

От самата Агенция по обществени поръчки казаха: “Ние работим по изясняването на тези два члена от закона, все пак не сме ги писали ние и не можем да си позволим да ги тълкуваме”. Но не уточниха с кого точно се съвещават – правната комисия, където са създадени, а и целият парламент, който ги е гласувал, са разпуснати.

Вероятно задават въпроси по имейл как да действат, но не е ясно дали някой си прави труда да им отговори.

От адвокатската кантора “Попов, Арнаудов и партньори”, които работят с КРИБ по изготвянето на правни становища по редица закони, смятат, че текстовете поставят неясноти особено за възложителите, които все още не са минали по новия ред за електронно възлагане на поръчки. Според тях например процедурите по вече обявени поръчки

не би трябвало

да спират

и не би трябвало да има спиране на обявяването на нови. А по отношение на сроковете за подаване на оферти възложителите и сега имат правомощия да ги променят по свое усмотрение.

За жалбите обаче смятат така: ако е излязло решение за класиране на 10 март, към 13 март, когато бе обявено извънредното положение, са изтекли три дни. Следователно от 13 април нататък остават още 7 дни за обжалване, пише в тяхното становище, с което “24 часа” разполага. Защото тези срокове са фиксирани в нормативен акт, който попада в приложното поле на Закона за извънредното положение.

На практика това означава пълен блокаж на обществените поръчки в държавата, с чиято помощ се дава работа на стотици фирми за милиони с изключение на тези за медицински изделия и апаратура.

Любопитно е

чия е идеята?

Текстовете на чл. 3 и 4 на закона са написани във вида, в който са приети, още в текста на вносителя - група депутати от ГЕРБ, начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова.

По време на разглеждането им на прословутото 9-часово заседание на правната комисия на 18 март предложение за тотална забрана на всякакви обществени поръчки прави Филип Попов от БСП. То обаче е отхвърлено от мнозинството с мотива, че има точно разписани текстове, които регулират обществените поръчки, а и не може да се спре купуването на медицински материали и апаратура.

Така текстовете оцеляват до гласуването им в пленарната зала, както и по-късно при прегласуването им заради президентското вето. Тогава това не прави впечатление никому, защото всички са заети със схемата 60/40, наказанията за неспазване на карантината, сроковете за плащане на битови сметки и др.