Вяра и безотговорност. Или кога държавата е уместно да се наложи над църквата. Не пиша за тоталитарни, авторитарни или клерикални държави. А за безотговорното отношение на религиозни дейци във време на пандемия. Един пастор в Луизияна не се подчинява на правилата и продължава да събира богомолци. Имало е хиляда души онзи ден. Чета днес и Yavor Dachkov да призовава да не се затварят храмовете. И изпадам в неловкото положение на човек, който винаги е подкрепял религиозните свободи, - да застана в подкрепа на мерките, предлагани и понякога налагани от държавата. В миналото съм мислил за подобни мерки по отношение на многоженството - имало го е още го има дори в Аврамическите религии. Или за отказа да се ваксинират деца по религиозни причини.Или за нехегиеничните методи при обрязване.
Ако вярваш, че няма да се разболееш или ще оздравееш без лекар е едно нещо Лично решение и на никого не пречиш. Но ако с поведението си поставяш на риск здравето и живота на други хора?
Имам един пример за възрастна жена, която припадна на зъболекарския стол, тъй като по религиозни съображения не поиска да и сложат упойка, докато и вадят зъб.
Къде е границата между свободата на религията и обществените ограничения за запазване на общественото здраве?

Не бива да забравяме, че служенето в тях е извор на упование и надежда. Да се забрани на свещениците да служат е като да се забрани на лекарите да лекуват.