Тази криза сега има и силен морален аспект, който засяга отношенията ни с възрастните. От дете обичах да общувам с тях (това личи и по книгите ми — “Хавра” и “Жажда” са на практика разговори с други поколения.) Но за нещо друго пиша сега. Тук са фотографии на възрастни хора, които съм правил напоследък — някои на бивши политически затворници и писатели — Петко Огойски (90, светла му памет), Дянко Марков (98), Ганчо Савов (90), политикът в изгнание Ценко Барев (на 101 и в блестяща форма!!!), също така детската лекарка д-р Светла Стоянова (95) и прототип на Вера от “Хавра”, актрисата Гергана Кофарджиева-Гройс (88), незрящия Спас Карафезов (86) Разгледайте ги. Какво е общото между тях ли? Животът в очите. Библиотеките, отрупани с книги. Жестовете им... Вижте как ръкомахат, докато говорят…

Никой от тях не хленчи, не се оплаква. Когато звъннах онзи ден на Гергана Кофарджиева да видя има ли нужда от нещо, тя беше научила едно дълго стихотворение на Кийтс — “Ода за една гръцка ваза”. Помолих я да сподели. Рецитира ми я по телефона, извинявайки се, че й убягнали няколко думи, а аз бях въздигнат, пренесен в други времена и нрави.

Д-р Стоянова пък ми разказа онзи ден, че нейният предподавател по медицина навремето е лекувал Иван Вазов от грип през 1918… А преди малко се чувам с незрящия мой приятел Спас Карафезов. Намирам го в добро настроение. “Доживях и пандемия да видя” - казва. “И в царството живях, и в комунизъм и перестройка, и капитализъм, сега и това”. Имаш ли нужда от нещо? “Имам всичко в изобилие, от нищо нямам нужда, ето и тиквеник дори съм направил.”

Всички, за които говоря са свързани с книгите. И колко красиво е това… Всеки от нас познава възрастни хора. Обадете им се. Сега никой от нас не бърза толкова.

*Захари Карабашлиев във фейсбук

Гергана Кофарджиева