По време на чумна епидемия, 23-годишният студент по математика Исак Нютон се изолирал на село, и там в самота и спокойствие размишлявал за природата на Света. Тогава поляризира светлината (цялата съвременна оптика тръгва от там), пак тогава фокусира вниманието си върху въпроса за движението и как се управлява. За да изрази идеите си създава нова математика, която нарича „метод на флюсиите“, в крайна сметка това е известното диференциално смятане. Все при същата изолация, разхождайки се в градината, вижда как пада прочутата ябълка. Започва откриването на законите на гравитацията...
Нютон е на 23 години, чумната епидемия продължава около две години (1664-1666). Поставен в изолация той стига до идеите, с които ще се занимава през целия си живот (живял е 84 години).
Прозренията му по време на месеците на чума, през които си е у дома, създават виждането за математическия ред на Вселената, който трайно затваря вратата на епохата на магията и отворя вратата към триумфа на съвременната наука...
В днешно време, както се бяхме засилили без миг да спираме, Всевишната сила (Природата) ни дръпна за пеша и ни рече - я, се поспрете, я помислете...
Дни на самоизолация, дни на прозрения...
Да, истина е, вчерашния ден няма да се върне.

*От фейсбук!