6 съществуващи медикамента имат шанс да уцелят мишената право в целта

Най-изявеният ни учен в САЩ потвърди пред “168 часа”, че разработва антитела срещу вируса

СЗО, националните центрове и фармацевтичните акули проспаха времето от 2002 г. насам - ако имаха ваксина срещу SARS, сега нямаше да има пандемия

Кои са медикаментите, които помагат срещу коронавируса? Това е въпрос най-малко за 10 милиарда долара и джакпотът все още очаква своя победител.

Защо обаче се стигна дотук? Помните ли кога започна да върлува SARS, който е почти пълно копие на COVID-19 - с над 86% съвпадения? Той се появи в далечната 2002 г. Интересно от тогава до сега къде бяха правителствата, политиците, висшите чиновници от Световната здравна организация, фармацевтичните акули, професорите от големите национални генетични, биохимични и молекулярно-биологични лаборатории?

Защо всички

те проспаха цялото това време

- 18 години, след като много добре знаят каква е историята на епидемичните вълни и мащабите на пораженията? През този период всички тези експерти можеха да проследят генетичните и биохимичните промени на вируса - така наречените мутации на усъвършенстване, и за всяка нова устойчива мутация да открият антидот. Включително и ваксина, която да се променя в зависимост от измененията, формиращи нов устойчив мутант. Такъв в момента е и

COVID-19 - една поредна издънка

на SARS-а

Тоест времето е било предостатъчно да получим защита, но такава няма и причината както винаги е финансова - вирусът заглъхва през 2003 г., след което периодично се появява, но тъй като нищо не подсказва, че ще предизвика епидемия като при първата вълна, никой не си мърда пръста. Най-малко фармацевтичният бизнес, който, ако не види възможността за бързи пари, ще си прави пас до следващото раздаване на картите. Тук-таме някои изследователи работят по този проблем, но резултатът е факт.

За съжаление, никой не финансира фундаментални изследвания, а именно те могат да обяснят първопричините, да дадат пълна яснота за едно или друго явление. И едва тогава учените, ориентирани към конкретни практически цели, могат да са ефективни. Очевидно е, че когато разполагат с цялото знание във вирусологията, те могат бързо да открият различни общи мишени, които да атакуват с подходящи антитела. А защо да не намерят и някакъв друг подход, който да сложи край на този бич с вирусите, от който фармацевтичният бизнес благоденства десетилетия наред?

Сега всички берем плодовете на отказа да се финансира фундаментална наука. Ситуацията в момента е следната - необходима е поне една година, за да се открие нова ваксина или ново лекарство, а такова време няма, защото пандемията се развива с неподозирани скорости. Правят се опити с различни препарати, но

докато има резултат, ще минат месеци

Така отказът от фундаментални изследвания рефлектира върху медиците, които на принципа проба-грешка или въз основа на комбинативния си ум прилагат различни познати лекарства в опит да спасят пациентите си.

Това е и една от насоките, които избра еврокомисар Мария Габриел, която отговаря за науката и иновациите.

“EXSCALATE4CoV е един от проектите, избрани за финансиране в рамките на спешните действия на комисията - посочи тя пред френския Le Point. - Той ще бъде подкрепен от суперизчислителни центрове като Cineca в Италия, BSC в Испания и Julich в Германия, за да се идентифицират безопасните лекарства, които могат да бъдат използвани сега и за COVID-19.”

Модифицирането на съществуващи медикаменти е най-бързият вариант, защото те са преминали всички клинични изпитания и с тях няма да се губи ценно време. До момента

с доказана клинична ефективност са хлорохин или резохин,

който се използва за лечение на малария. Различни болници в Китай обявиха, че само 4 дни след приема му тестовете на пациентите за COVID-19 вече са отрицателни. Преди тази новина у нас този медикамент се продаваше за малко над 2 лв., но впоследствие поскъпна 10 пъти и освен това се оказа, че няма внос.

Другият успешен препарат - бартицитиниб, ползван при ревматоиден артрит, доказа своята ефективност в Китай и сега успешно се прилага и в Италия.

Двата медикамента срещу ХИВ според препоръките на специалистите на СЗО трябва да се ползват само при най-тежките случаи - основно при много възрастни пациенти, при които са изчерпани всички останали варианти. Причината е в многото им странични ефекти.

Най-големи надежди се възлагат на американската разработка срещу ебола, която по спешност бе модифицирана за COVID-19 - ремдeзивир. В момента

препаратът

се тества

за безопасност и ефективност в стандартните клинични изпитания, които ще приключат през април. Въпреки това още преди месец Китай поиска да купи патента и да го произвежда, тъй като лекарството показа изключителна ефективност в лабораторни условия.

В Япония използват камостат мезилат, одобрен за лечение на хроничен панкреатит, рефлуксен езофагит и др. В миналото препаратът е тестван при заразени със SARS и това даде повод на медици от Германия сега да го проучат отново. В лаборатория се потвърждава, че камостат мезилат прекратява действието на вируса да инфектира белодробните клетки.

Но лабораторните условия са едно, а човешкият организъм - съвсем друго нещо. Затова екипът на д-р Маркус Хофман от Института в Лайбниц иска да провери

дали вирусът

няма да открие

и други врати,

за да проникне в клетките.

Именно това е идеята на еврокомисар Мария Габриел и суперизчислителните центрове в ЕС -

в спешен порядък

да проследят действието на хиляди молекули и да идентифицират онези, които са в съществуващите лекарства. Както и други, които потенциално могат да бъдат използвани за ваксини и за лечение. Въпросът е да се открие съединението, способно да запуши всички входове на вируса към клетката.

До момента ЕК е заделила 47 млн. eвро, а одобрените проекти към 5 март са 17 и в тях участват 136 изследователски екипа от ЕС.

България също може да участва със свои разработки, достатъчно е само правителството или институционални изследователски центрове да ги представят. Те се разглеждат в спешен порядък и ако бъдат одобрени,

моментално получават финансиране.

“168 часа” вече писа за българската фирма, която съобщи, че има подходящи молекули и ако получи държавна подкрепа, можe до 2 месеца да има лекарство срещу вируса.

Паралелно с това двама от 22-мата най-цитирани български биомедици по света - д-р Георги Чалдъков, председател на българското дружество по клетъчна биология, и токсикологът фармаколог Станислав Янев призоваха институциите да поканят за консултант

всепризнатия номер

едно д-р Димитър С. Димитров, директор на Центъра по терапии с антитела в университета в Питсбърг.

Освен това той е ангажиран в американския Център за проучвания на рака, в Националния институт на САЩ за рака, Национални институти по здравеопазване на Америка и други. В класацията на нашите биомедици той е безспорният лидер - с над 15 хил. цитирания и 368 публикации. Пред “168 часа” той обясни, че ударно работи по антителата за коронавируса. Но има и разработки за SARS, MERS, ХИВ, рак и др.

Разбира се, BG проектите може да се окажат и неуспешни, но пък ако точно наши учени открият антитялото чудо?