За да бъдат унищожени терористите, трябва да има и сухопътни атаки - или от САЩ, или от законното йеменско правителство

По-добри ли са ракетите MAGA ( Make America Great Again) от бомбите на Байдън? Интересен въпрос, зададен от Том Шарп от The Telegraph. Шарп е бивш служител в Кралските военноморски сили в продължение на почти четвърт век, така че отговорът му дава известна представа за перспективите за успех или провал на военната кампанията на президента Тръмпq която цели осуетяване на заплахата от хутите в Червено море. Отговорът му звучи песимистично: „Не са по-добри". Но винаги има едно „но".

„Липсата на цялостна стратегия за разгромяване на хутите няма да доведе до спиране на нападенията срещу световното морско плаване и  американските военни кораби в Червено море", твърди Шарп и добавя: " Ключов стълб на стратегията е разполагането на специални сили на терен. Специалните сухопътни сили, разположени на брега, могат да създадат хаос и паника в средите на хутите, и значително да подобрят разузнавателната информация, която ще оптимизира морските и самолетните атаки... Този тип наземна военна кампания, подобна на войната срещу ИДИЛ, ако  бъде използвана в рамките на цялостни  военни действия... може да бъде много успешна."

 

Тръмп обаче непрестанно декларира, че  няма да изпрати сухопътни войски в региона на Близкия Изток. Човек, който е изградил кариерата си върху ограничаването или опитите за ограничаване на военни интервенции в други страни, дори в области с най-жизненоважно значение за интересите на САЩ като Афганистан, няма изведнъж да реши да изпрати сухопътни войски в Йемен. Правителствени източници твърдят, че републиканците са разделени по отношение на ударите срещу хутите. Изтъкнати политици  от Републиканската партия се изказаха против ударите, включително бившият стратег на Тръмп за първия мандат Стив Банън и американският журналист Тъкър Карлсън, както и конгресмени и сенатори . Далеч от сравняването на „ републиканските ракети" с „ демократичните ракети", което така или иначе не беше цел на Шарп, разликата между атаките на Байдън и тези на Тръмп срещу хутите може да бъдат сравнени в общи линии, въпреки че все още е твърде рано да се очертае пълна картина.

Когато Байдън създаде  коалицията „Пазител на просперитета", хутите бяха разчели нежеланието му да отговори на атаките, предприети от иранските проксита в Сирия и Ирак между 2021 и 2023 г. Поради това те бяха в състояние да предвидят ограниченията на военните му операции срещу тях. Голяма част от атаките му се основава на отбрана, а не на нападение. Байдън не беше в състояние да следва по-агресивни действия срещу хутите, защото той беше един от основните стратези в екипа на Барак Обама, който предпочиташе отварянето към Иран, дори за сметка на традиционните съюзници на Америка в Персийския залив. Тези и други фактори допринесоха за нежеланието на някои западни съюзници да се присъединят към коалицията „Пазител на просперитета". Тези държави обаче, макар да са по-засегнати от нарушаването на корабоплаването в Червено море , предпочитаха да не ескалират с Иран. Анализаторът от Атлантическия съвет Жан-Лу Самаан твърди, че „най-големият проблем, пред който е изправен Белият дом, не е заплахата от хутите, а неуспехът на адмирацията на Байдън да мобилизира партньорите и съюзниците си под своето командване ".

При Тръмп ситуацията е много различна. Неговите удари (както и решението му да прекласифицира  хутите като терористи) бяха много бързи. Според различни анализатори бързината на реакцията е един от ключовите стълбове за солидно възпиране. Като се има предвид насочването на ударите към висши лидери на хутите при последните атаки, може да се твърди, че целта сега е  директно ликвидиране  на висшето командване на групата и озаглавяването й. 

Тръмп и екипът му дори стигнаха дотам, че заплашиха директно Иран, и предупредиха,  че всеки обстрел от страна на хутите ще бъде третиран от Съединените щати като извършен по нареждане от върховния лидер на Иран и ще доведе до „мрачни последици" за Ислямската Република.

Тази позиция също е ярка промяна  в сравнение с  курса  на Байдън. Вашингтон се насочва директно към източника на финансиране и въоръжаване, и - може би най-важното, на разузнавателната информация за координатите и собствениците на корабите - Иран.

Обратно към Сухопътни сили

Подходът на Тръмп обаче  не е лишен от недостатъци. Въпреки агресивната му военна, икономическа и реторична кампания срещу хутите и Иран, все още съществува значителен скептицизъм относно способността му да отделя продължително внимание на Йемен. Освен това Тръмп може да срещне още едно европейско нежелание за включване  в операцията му, заради с неговата ангажираност с Русия в  украинската война.

Според анализ  на Британския  Кралски институт липсата на сухопътна операция ограничава това, което Америка може да постигне. В друг анализ - на Foreign Policy обаче анализаторите твърдят ,че ако  самолетните атаки продължат достатъчно дълго, това ще стимулира противниците на хутите вътре и извън страната, да се възползват от военните им загуби и слабост и от  икономическите щети, причинени от наложените санкциите и да започват военна операция вътре в страната. В последните дни има вече индикации за планове за такава операция срещу хутите, в която участват националната армия на законното правителство на Йемен и други.

Хутите разчитат на нежеланието на американците да водят сухопътна операция, за да „избегнат срив, подобен на този на режима на Асад и Хизбула" в Сирия. Това означава, че отсъствието на сухопътни сили на терен трябва да бъде компенсирано от дългосрочна военна кампания вътре в страната срещу хутите. Настоящият президент със сигурност е в по-добра позиция да се справи с хутите от своя предшественик. Друг е въпросът дали той има  необходимото търпение  да продължи до край тази война, за да постигна целите си?.

Сериозни и дълбоки различия

Президентът Тръмп  не е първият, който смята заплахата от хутите за стратегическа. Неговият предшественик Джо Байдън също я смяташе за такава. Но имаше сериозни и дълбоки различия в подхода на неговата адмирация. Байдън се ангажира да използва многостранна дипломация, за да запази свободата на корабоплаването в Червено море и пролива Баб ал-Мандаб.

Това беше демонстрирано чрез призива на неговата администрация към международните партньори да се справят с това предизвикателство заедно и чрез работата с ООН за прекъсване на снабдителните линии на хутите. След нападенията на хутите срещу американски и британски военни кораби през януари 2024 г. двете страни нанесоха съвместни удари по позиции на хутите със своите военни кораби, докато други партньори предоставиха неоперативна подкрепа. Екипът на Байдън продължи да обмисля допълнителни средства за намаляване на капацитета на хутите и разработи подробни планове, които по-късно представи на екипа на новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Два дни след началото на президентството си Тръмп издаде указ, с който преквалифицира хутите в чуждестранна терористична организация. През следващите седмици те възобновиха нападенията си срещу САЩ и Израел.

На 15 март Тръмп обяви началото на нова кампания срещу хутите. Тя беше резултат от съвместни  усилия на военните и разузнавателните служби на САЩ. Новата кампания се различава от предишните по три основни начина. Първият е разширяването на нейния хоризонт, на районите и на географското разпределение на целите ѝ. Вторияат е осигуряването на значителна логистична подкрепа за ударите, а третият е упълномощаването на командващия Централните военни сили да контролира времето и нивото на тези удари. Междувременно държавният секретар  на отбраната Пийт Хегсет нареди изпращането на още една група военни кораби в региона и изпрати допълнително бомбардировачи във военната база на САЩ в Диего Гарсия.

Все още  обаче е твърде рано да се преценява успехът на атаките, въпреки че има индикации за огромни разрушения на центрове на контрол и командване, заводи на производство на дронове и ракети, складове за оръжие и най важното - бяха убити много от лидерите и оперативните командири .Според редици анализатори, ударите породиха опасения за цялостната готовност на американската армия и складовете за боеприпаси. Ефективното неутрализиране на хутите ще изисква от Вашингтон да организира партньорски атаки и да допълни въздушната си атаки с тях, особено по корабите, които снабдяват групировката с оръжия и ракети.

Хутите ще атакуват Рияд и Абу Даби

Тази нова военна масирана въздушна  кампания на САЩ срещу хутите идва почти десетилетие след саудитската военна интервенция в Йемен. Според наблюдатели Вашингтон повтаря саудитската война за идентифициране и нанасяне на удари по цели на хутите, но с уникален фокус върху морската заплаха. Тази крайна цел можеше да бъде постигната още преди десет години, ако САЩ се бяха включили в интервенцията в Персийския залив през 2019 г. .Тогава  хутите започнаха нападенията  срещу корабния трафик.

САЩ с настоящата  си кампания  срещу хутите имат четири основни  цели. Първият е физическото ликвидиране  на лидерите на хутите, точно както Израел направи с "Хизбула" в Ливан и "Хамас" в Газа.

Втората е   Саада, столицата на хутите и родната им провинция. В Саада се намират подземните си съкривалища и пещерите, където те се крият от американските бомби. Третата цел са крайбрежните им позиции и инфраструктура . Там са мобилни радари, складове за конвенционални модерни оръжия и бреговите сили. Четвъртата цел е поразяване на цели вътре в териториите, контролирани от международно признатото йеменско правителство, особено ако се потвърди информацията, че важни военни и политически лидери на хутите са намерили убежище там, за да избегнат американските атаки. Това е реално осъществимо в случай, че американската военна кампания продължи и успее да попречи на хутите да компенсират унищожените си военни активи. Не изключено, ако Тръмп реши в един момент да засили военните действия, хутите да атакуват Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. .