По кварталните магазинчета тази сутрин има всичко, включително разни видове брашна, леща и спагети. Нямаше опашки за нищо.

Мисля си -- след време, когато и това премине -- ще си спомняме не какво е имало и нямало, а как сме се държали едни с други. Дали сме били спокойни, когато е трябвало. Дали сме правили това, което се изисква от нас. Дали сме били себични, или съпричастни към общата кауза.

И най-важното -- как сме използвали това скъпоценно време, докато светът е на пауза?

От фейсбук