След Ковид-19 нищо няма да е същото. От беге прозореца се вижда - Светът се промени и ще продължи да се променя. Застрашени от вируса, оценихме по-цялостно възможностите на технологиите.

Проведените поради епидемията конферентни връзки на различни институции - от върха на ЕС, през министерския съвет до общински съвети, бяха като практическа проверка дали може и така. Спестяват се време и пари, а самолети и коли не замърсяват въздуха. Това ще има трайни последствия за работата на институциите.

Важността на онлайн функционирането на държавата израсна с шеметна бързина. Не само отношенията между различните ведомства, но и работата с гражданите. И преди знаехме, че е важно, но сега видяхме, че при опасност е много добро. Държавата необратимо започна да се премества в дигиталното измерение.

Министерството на образованието беше принудено да ускори използването на дигиталните технологии в учебния процес. Прилагат се нови методики в преподаването. Придобива нова, по-висша роля личният контакт учител - ученик. Няма как да се пренебрегнат тези нови опитности.

Всички бизнеси са подложени на задължителен преглед - коя дейност може да се върши от дома? Това води до спестяване на време, транспортни и офис разходи. Няма връщане назад. Напротив - по принуда се отварят нови възможности за рационализиране на трудовата дейност. Поощрява се развитието на тези възможности.

Замлъкнаха фанфарите на глобализацията. За да сме живи и здрави, разбирането за свободното движение на хора, стоки, капитали, идеи трябва да бъде подложено на сериозно преосмисляне и редакция.

Израснаха пред очите ни държавата, нацията, границата. Въпросът вече не е като при "бежанците" - дали сме човеколюбиви, въпросът е - искаме ли да сме живи и здрави!

Видяхме важността на националната наука, националната експертиза, националното производство и услуги. Налага се да се преразгледа структурата на държавния бюджет.

Принудени сме пак да говорим и мислим за свободата на личността, за личната хигиена, за дома, за семейството, за интернет, за физическата мяра на междуличностните контакти... Вероятно ръкостискането и прегръдките за щяло и нещяло си заминаха.

Бяхме принудени да осъзнаем, че имаме сили, възможности и достатъчно ум да решаваме важните си въпроси. Всекидневието ни трайно се премества на нови коловози. След Ковид-19 нищо няма да е същото.

От фейсбук