Ако се каните да купувате жилище или друга подобна недвижимост, изчакайте. Нека първо дойде 2021 година или по-добре 2022. Светът вече влезе в тежка рецесия и тя ще удари България със скоростта, с която се разпространява коронавирусът. Кризата е факт, а строителството винаги първо влиза в кризата – и първо излиза от нея, но трябва да минат поне 7-8 години.

Изчакайте, доволен ще останете. В такива моменти новото строителство спира, но цените остават високи още година-две, докато инвеститорите свикнат с мисълта, че няма да получат това, което са очаквали. После изведнъж всички започват да се надпреварват по евтиния, само и само да се освободят от тежестта на излишната собственост и лихвите по кредитите.

Помните ли какво стана миналия път?

Цените на курортните апартаменти на Черно море и в Банско през 2009 – 2011 г. се сринаха двойно, тройно, та дори и петорно, а в най-големите градове – с между 30 и 50 процента. Същото ще стане и сега заради коронавируса и дългоочакваната световна рецесия, която ще бъде последвана от дълга депресия. Кризата вече е факт, но говорещите глави по телевизиите все още излъчват умерен оптимизъм – за това им се плаща.

Освен това рекламите постоянно ви внушават колко ще сте щастлив, ако теглите жилищен кредит. Животът ви изведнъж ще стане розов и пей сърце. Децата ще подскачат от радост, а прекрасната блондинка, която Бог ви е дал за съпруга, ще ви се усмихва и ще намига креватно.

Оптимизмът е добре платена професия, но

на този свят трябва да има песимисти

и аз съм точно такъв открай време, от самото начало на прехода. Песимистите са по-полезни от оптимистите, защото са дефицитни. Още първият журналист, Терсит от Илиадата на Омир, е голям песимист. Той критикува царя Агамемнон и яде голям бой. Но все пак от него има огромна полза, тъй като Агамемнон постепенно осъзнава грешките си, връща Хризеида на баща й и Бризеида на Ахил и така спира епидемията в лагера на ахейците.

Затова предупреждавам - ако днес си купите жилище с ипотека, догодина пазарната му цена може да се окаже два пъти по-ниска, а лихвите по ипотеката – двойни. Т. е. минали сте се точно 4 пъти. За заплатите да не говорим, ще е чудесно, ако имате заплата. Тогава ще си скубете косата – защо не изчаках поне няколко месеца? Как се оказах такъв глупак? Можех спокойно да поживея още малко при мама и тате…

Не купувайте, братя!

Тази култова

фраза бе

изречена

през 1991 г.

от тогавашния премиер Димитър Попов, когато левът изведнъж стана свободно конвертируем, цените бяха освободени и за една нощ скочиха 10 пъти. Премиерът, лека му пръст, не бе икономист и си нямаше и хал хабер от понятие какво се случва. Те и затова го бяха сложили на този пост. Вероятно му бяха прочели кратка лекция за прелестите на пазарната икономика и той очакваше, че щом народът спре да купува, търговците ще се видят принудени да свалят цените.

Уви, случи се точно обратното – макар и по-бавно,

цените продължиха да растат

А после се забързаха. И накрая съвсем пощуряха. И това бе очевидно за всеки, който имаше елементарна представа за социкономиката. По онова време в сметките на държавните предприятия кротуваха милиарди левове във виртуални пари, които те нямаха право да харчат на потребителския пазар, тъй като това не бяха истински пари, а разчетни единици – колко суровини, материали, машини може да се закупят.

Изведнъж на тези мъртви пари бе вдъхнат живот, те се изляха върху потребителския пазар като зомбита върху невинни американски девойки в холивудски филм, унищожиха спестяванията на хората и продължиха да ги съсипват чак до 1997 година.

Така че тогава разумният съвет бе точно обратният – купувайте, братя! Утре още ще поскъпне! И ако ви останат някакви левове, веднага ги обърнете в долари или германски марки, скрийте ги в дюшека и чакайте да падне таванът, защото къщата на прехода остана без носещи стени!

Но властта винаги ще ви будалка,

това е нейната природа. И по света е така. Вместо да остане в историята с тази фраза, Димитър Попов трябваше да си мълчи и да остави обясненията на своите икономически министри – Александър Томов, Иван Пушкаров, Иван Костов и Атанас Папаризов. Но нали затова го бяха направили премиер – за да поеме вината. Дадоха му за награда един апартамент от дипломатическите имоти, а после му го взеха. И това се случва понякога с професионалните оптимисти.

Американските либертарианци Ран и Ът, които Андрей Луканов покани да напишат програмата за шокова терапия, също бяха оптимисти по професия, защото си нямаха и хал хабер от особеностите на социалистическата икономика. Те май смятаха, че тук е Аржентина. Те бяха по-големи невежи и от Димитър Попов. И именно затова бяха поканени – за да напишат своите пълни глупости и да поемат вината. Затова днес казвам – Ран и Ът са невинни,

виновен е професионалният оптимизъм

И чак днес, цели 30 години по-късно, най-сетне дойде времето да кажем - не купувайте, братя! Цените ще се сринат, лихвите ще скочат! Ще сте прекарани!

Защо никой не го казва днес?

То е ясно, че докато има коронавирус, светът ще си остане в рецесия, а може би и след това. Коронавирусът отваря една порта, през която нахлуват много по-фундаменталните причини за кризата. Но това е друга тема.

Китай твърди, че епидемията вече била овладяна. Ако това е така, значи нужни са 3-4 месеца. С други думи, Европа и САЩ могат да я овладеят чак през есента. Но едва ли ще могат да приложат китайските мерки – да арестуват стотици хиляди граждани и да ги поставят под карантина в огромни общи помещения, докато умрат или те, или вирусът.

Затова

оптимизмът

вече вреди и

на държавата,

и на бизнеса

Най-малкото защото им пречи да потърсят нови решения. Например - вместо да инвестира в небостъргачи, бизнесът можеше да се сети да инвестира в маски за лице и антисептични гелове за ръце. Това са елементарни производства, не са нужни ни патенти, ни нови машини, а търсенето е неудържимо.

Обаче предприемчивият дух на българския бизнес така и не възникна. Затова – не купувайте, братя!