Само да не ходи на курорт с Ердоган

Нашият държавен ръководител надмина Фон Метерних* в дипломацията! Той единствен на Балканите успя така ловко да се сближи с Реджеп Велики, че бежанските пълчища взеха да ни заобикалят великодушно. Нещо повече, той вече е посредникът между Ердоган и Меркел. България стана център на света.

Добре е да се сближава, но аз все пак бих го посъветвал да не ходи с него на курорт по семейному. Преди години Ердоган и Башар Асад така си ходеха със семействата на курорт и ето как завърши тяхната дружба.

Путин също започна да се вижда с Ердоган в курорта Сочи и

така се сближи,

че му построи

два газопровода

през морското дъно по проекти на Жул Верн, даде му ракетна система по проекти на Айзък Азимов и му пусна неспирен поток от руси и синеоки туристки по описанието на Пророка за мюсюлманския рай. И ето на – сега Ердоган пак се накани да му сваля самолетите.

И освен това изнудва НАТО да му даде системата “Пейтриът”, която уж пренебрегна миналата година. Това добавя и обида към щетата. Защо ти е американско оръжие, ужким приятелю, когато имаш руско?

Явно тези дружби имат много

къс фитил

Ето на, само преди десетина години турският Сорос, Фетхуллах Гюлен, беше пръв приятел и партньор на Ердоган в борбата против светската държава. И как завърши всичко? Сега Гюлен се крие в САЩ, а Ердоган изнудва Белия дом да му го даде, за да го обеси под моста над Босфора.

По традиция Турция не е най-културният съсед. Тя гледа на Северен Ирак като на полигон за военни учения, отцепила е половин Кипър, отчупила е парче от Сирия, търси всякакъв повод да накаже Гърция, а с България е сърдечен другар и партньор? Чудесно, ако е истина. Но докога може да се разчита на това и доколко?

Дългогодишните ми наблюдения показват, че в тази част на света

приятелствата умират като

винени мушици

Ако на Запад цикълът “играчка-плачка” между държавите трае между 30 и 70 години да речем, в мюсюлманския свят махалото сменя посоката на всеки 3-4 години, а понякога и по-бързо.

Едно време Либия на Кадафи така се бе сближила с Египет и със Судан, че даже бяха започнали да обединяват армиите си. Щяха да правят обща държава! След което веднага се сбиха. Слава Богу, простите либийци тогава нямаха никакъв мерак да воюват с другоземци, само помежду си.

СССР пък така се бе сближил с Египет, че го въоръжи до зъби със съветска техника и му построи Асуанския язовир. В един момент Москва даже спаси Кайро от израелска окупация, като обяви ултиматум и пое риска от ядрена война! И веднага след това египетския президент Садат позорно изрита съветските специалисти, скъса връзките с Москва и се сближи с Чичо Сам.

Кой би повярвал преди двайсетина години,

че днес Саудитска Арабия де факто ще е съюзник на Израел, Багдад де факто ще е протекторат на Техеран, а руснаци и иранци ще са бойни другари в Сирия? Турция пък беше почти приета в европейското семейство доста преди България, беше така да се каже сгодена с пробна консумация на брака, а сега е насочила револвер към челото на Европа и я изнудва за откуп! Кой годеник прави така?

Явно дългите приятелства между държавите не са възможни извън Европа и Северна Америка. Мюсюлманският свят все още пращи от тестостерон. Пакистан съюзник ли е на САЩ? Или може би враг? Беше време, когато елитът на Афганистан бе съставен от съветски възпитаници - кой би повярвал, че един ден от там ще прогонят всички руснаци?

Но нали талибаните възникнаха и се превърнаха в сериозна сила благодарение на американската помощ. Кой би повярвал, че скоро след като ги създадоха, САЩ ще водят против тях

най-дългата война в американската история?

Освен че има причини в агресиите на близкото минало, недоверието към християнския свят е заложено в самата религия още през VII-VIII век. Пример дава самият Мохамед. Той се спасява от преследване в Медина, където го подслоняват 3 еврейски племена. Скоро след това се скарва с тях, двете прогонва, а третото изколва до крак.

Коранът пращи от указания като това: “О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” (Сура 5, 51) Или друг пример: “Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи и в мъчението ще пребивават вечно.” (5,80) И така нататък, подобни указания в Корана са десетки, а в Хадисите – стотици.

Допреди 10 години Турция все още бе светска държава,

но Партията на справедливостта и развитието бързо я връща към исляма. Нищо чудно скоро да въведе и религиозното законодателство, шериата. Самият Ердоган е член на Мюсюлманското братство, жена му се явява по обществени събития със забрадка и много наивно е да смятаме, че това е само лицемерна поза.

Както е известно, преди 20 и нещо години той дори попада в затвора заради религиозен фундаментализъм и краен национализъм.

Сега и Белият дом, и Москва, и Брюксел са безкрайно учудени на поведението на Ердоган. Според мен няма какво да се чудят. Първо, те самите създадоха кървавия хаос в ислямския свят. Сега очакват близко приятелство и взаимно доверие? Тъпо, та тъпо.

Под масата

Европа и Турция

са си насочили

взаимно патлаци

към топките, а над масата все още говорят за вечна дружба, нерушим съюз, интеграция, кооперация и мултикултурализъм. Лицемерието никога не е достигало подобни висоти.

Какво говоря, ЕС отдавна няма топки. Сега Европа ще плати на Ердоган поредната “джизя”, за да се разбере кой в тази дружба е господарят.

За който не знае, джизята е данък, който християните са длъжни да плащат на правоверните мюсюлмани за да останат живи: “Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат джизя безусловно и с покорство.” (Коран, 9:29)

Всичко, което се случва днес, е писано в свещените книги.

* Клеменс фон Метерних е велик австрийски дипломат от XIX век, който създава дълъг мир в Европа.