В предния брой ви запознахме с първата част на историята "Защо Левски е хванат неподготвен?" и защо искат да повярваме, че е глупак, а той не е. Днес ви предлагаме продължението за случилото се в Къкринското ханче, залавянето на Апостола и странните думи на очевидците.

Дякона пренебрегнал предчувствието на 12-годишния Николчо, който настоявал да тръгнат по-рано

Бихте помислили, че стигне ли най-после до ханчето, този странен Левски, описван ни от Цвятков, най-после ще се позапре да върши глупости с реплики от сорта на “Аз те познавам, ти не ме ли познваш?”. Обаче (според спътника му - 12-годишния Николчо) Дякона хем не се е укротил, хем някак е заразил с безумие не само своите сподвижници, но и преследващите го турци.

По това време ханчето било затворено, но предишния ден Христо Цонев бил изпратен да го отвори, за да починат пътниците, преди да продължат за Търново. Нека повторим: мисията била скрита, тиха, потайна.

Но Латинеца решил, че ден година храни, и когато Левски пристигнал на мястото, където да се укрие за през нощта, заварил го шумно и претъпкано. Не знаем как е реагирал Апостола, но изглежда бързо се е примирил, защото станал център на вниманието. Един от селяните попитал Христо: “Кой е тоз (за Левски) човек?”.

На такъв въпрос Латинеца би могъл да отговори по хиляди начини. Моят фаворит е съвсем простичкото: “Не знам, не го познавам”. Може и като пред турския съд: “Никола ми каза, че е Петко, търновец”. Или да се направи на разсеян.

За Бога, дори и репликата “Това е Левски, не го ли познаваш, ха-ха-ха!” пак щеше да е по-добра от това, което последвало. Вярвате или не, Латинеца представил Дякона като: “Христо, дядо Иванов син, Крачула (на Петко Касапина брат)”.

Тоест, според ханджията, Левски трябвало да бъде не друг, а близкият му съратник Христо Иванов – Големия, началникът на тайната му полиция. При тези думи селянинът, който на всичкото отгоре бил и кръщелник на истинския Христо Иванов, според сполучливия израз на Росен Янков, бил “леко смаян”.

Влязъл той в одаята и попитал Левски: “Ти ли си бре, Христо?” И после: “Променил си се и не можах да те позная, нали си ми кръщавал деца?” Тук Левски се сетил за кого го вземат и отговорил: “Аслъ се измених, като съм ходил толкова години по Сърбия”. За мен този отговор е наивен до глупост.

Представете си да ви кажат, че кръстникът ви е в съседната стая и когато отидете там, намерите съвсем друг човек и останете “леко смаян”, този да изтъкне: “аслъ се измених, като съм ходил толкова години по Сърбия”, все едно Сърбия е някъде сред горещите пясъци на Сахара или в дивите ледени полета отвъд Полярния кръг. И представете си още, че след “хладнокръвната” реплика кръстникът ви набързо офейка от стаята с думите “Утре ще се видим”. Какво ще си помислите за него?

Ето това Николчо иска да мислим всички ние за Левски. Истинският Апостол в подобна ситуация би подходил съвсем различно. Например би казал: “Аслъ се измених, като съм ходил толкова време по Френско, по Кайро и Александрия”, където Христо Големия наистина е бил.

И после би започнал да разказва на селянина истински или измислени чудесии за Египет, за Суецкия канал, за Марсилия и така ще го омае, че онзи, който едва ли е напускал някога своето село, съвсем да забрави, че “Христо, дядо Иванов син” нещо малко се е изменил.

Ето какво живият Левски би направил – хладнокръвният Левски, съобразителният, конспираторът. Или пък нещо друго - още по-изобретателно, по-добре измислено. Но не и това, което Николчо ни разказва. Не и просто да измънка “Утре ще се видим” и да зареже “леко смаяния” си “кръщелник”.

“АЧЪ КАПУ БЕ ХАНДЖИ”

Ето – прегазихме през всичките Николчови глупости и стигаме до там, откъдето започнахме. Селяните си тръгват и в ханчето остават тримата – Дякона, Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев. Лягат си и най-безгрижно заспиват, очевидно чувствайки се в пълна безопасност. Представете си само картината – тиха нощ, свята нощ, спи добър, спи и лош, спи светът в звезден кош, истинска Коледна идилия.

Тъкмо в този момент историята, разказвана ни от Николчо, рязко се променя и от простонароден фарс се превръща в класическа драма, сякаш излязла под перото на Плутарх или Светоний. Работата е там, че Николчо сънувал тежък сън и като се събудил с лоши предчувствия, започнал да дърпа Левски, за да тръгват вече.

Обаче Дякона, точно като Цезар, не обръща внимание на гибелните поличби, решава, че е рано още, обръща се на другата си страна и заспива отново. Стана вече дума за неговата сънливост. Пък Николчо зарязал спането, запалил печката и седнал да яде и пие. Да яде кокоше месо и вино да пие, уточнява Стефан Каракостов.

Силно се надявам това да не е истината, а грешка или недоразумение. Не веднъж и два пъти Левски е говорил на своите хора срещу алкохола и пиянството. Ето думите му:

“Затова именно препоръчвам, бачо Иване, на моите последователи да не употребяват никакви спиртни питиета – защото пиянството е най-големия враг на човечеството... При това, то е такъв порок, който зле се отразява и на великата тайна в святото ни дело”.

И ако при това отношение на Дякона към алкохола, един хлапак, голобрад още, се е осмелил да пие вино в негово присъствие час-два преди да тръгнат на път опасен и несигурен, ако е истина, това е беда, велика и пагубна.

То би означавало, че Николчо няма никакво уважение към Водача на революционната организация и над всичко, което нашият херой казва и прави, надвисват тежки и страшни съмнения. Дано, надявам се, вярвам, дано Никола Цвятков не е пил вино през онази нощ в Къкринското ханче.

Дали в осем по турски, дали в десет, дали по първи петли, или призори, все по някое време Левски най-после станал и започнали да се готвят за път. Латинеца отишъл до съседите, като Николчо ни дава две причини за излизането му – първата, за да вземе кон за Левски, другата – да стори хабер на роднините какво да кажат на баща му, ако го потърси.

Точно в този момент, когато Цонев е излязъл, обърнете внимание, ТОЧНО тогава са пристигнали турците, в НИКАКЪВ случай по-рано! Ако по-рано биха дошли заптиетата, те нямаше да оставят Христо свободно да излезе и да тръгне по комшиите. Пък и той така ли би стоял, да не е малоумен?

Ще вдигне тревога. Ако не друго, следите поне в снега личат ясно. ЩЕШЕ да се усъмни със сигурност, дори и в такова село като Къкрина, където кучета няма или те са най-кротките и нелаещи четриноги, раждали се някога. И така, Христо тъкмо е излязал и хоп – заптиетата обградили ханчето.

В това време Левски се върнал от ходенето по нужда и започнал да се запасва. Учудвате ли се, че в този момент, когато е най-уязвим, ТОЧНО ТОГАВА по вратата на ханчето силно се ударило и някой извикал “Ачъ капу, бе, ханджи” (отвори вратата, ханджийо)???

Тук държа да цитирам думите.

Николчо пред Димитър Пъшков:

“Тогава Никола се връща при Левски и му казал: “Заградени сме от много стражари и познах по гласа вчерашния стражар, който ни срещна на шосето.”

Николчо пред Христо Иванов-Големия:

“И така, като познах заптието, което срещнахме в пътя, че е негов гласът, върнах се назад без да се обадя и казах на Васил Левски: “Байо, този, който вика на вратата, е същият, който ни срещна на “Пази мост”. И той ме попита: “Добре познаваш ли го, че е същият?” И в същото време те в големи викове искаха да счупят вратата, за да влязат вътре.”

Николчо пред д-р Стоянов:

“Никола позна този глас: той бил стражарят, който ги бил срещнал вчера на шосето; и се върна при Левски и му каза: “заградени сме, има много стражари” и му обади от де ги позна.”

Николчо пред д-р Стоянов (друг вариант):

“Николчо познал гласа на заптиетата, които срещнали на шосето през деня. Върнал се при Левски и му казал: “Заградени сме, има много жандари” (по глъчката им познал)”.

Въобще няма да обсъждаме дали Левски сам не е чул фаталния вик и сам не е познал дали това е гласът на заптието, което срещнали на “Пази мост”, или нещо е оглушал, та се е наложило Николчо да го уверява, че е точно този същият. Нека просто приемем, че Левски не чува добре. Но как Николчо от едното тропане по вратата разбра, че “са заградени от много стражари”?

Да се чуди човек как въобще е допуснал да заловят Левски при тази негова проницателност! Според Христо Иванов и Стефан Каракостов Николчо, видите ли, бил познал, че са обградени “по глъчката”.

Но каква глъчка, Боже мили?! Нали не очаквате да повярваме, че заптиетата около ханчето са мучали в хор като подплашени говеда? Моля ви, това не са башибозуци или талибани, а обучени полицейски сили.

Що за идея – тропа началникът по вратата и всичките му подчинени вкупом започват да подскачат и да се бият по гърдите “в големи викове” като орангутани, та да може Николчо да съобрази, че са заградени?

Но хубаво, нека е така, заптиетата подскачат и по глъчката им Николчо познал, че са заградени. Какво прави Левски? Ако наистина са обградени, най-умното е да се отърве от всичко злепоставящо го и да се прави на невинен пътник, ни лук ял, ни лук мирисал. Все пак, дори и онзи, тропащият, да е същият стражар от “Пази пост”, не са сигурни, че точно за Левски е дошъл. А и за Левски да е, не е толкова лесно да го разпознаят. Да не са му ударили дамга?

Може да ги заблуди, неведнъж го е правил. Ако пък реши да се бие – и така може – отваря вратата, стреля право в гърдите на тези, които тропат, лее кръв, защото знае, че турците се паникьосват, когато водачите им са убити. Може и така! Но не.

Левски прави нещо съвсем различно. Въпреки че Николчо ЯСНО му казал, че са заградени от много стражари, Левски решава да излезе отзад през яхъра, като “мислил, че там няма никого”. Но нали Цвятков му е КАЗАЛ, че са заградени?!? Все пак Къкринското ханче не е град Тива, който има седем врати. Че ако турците не са блокирали задната врата, що за “заграждане” е това?? Ала според Николчо Левски “мислил”, че отзад няма никого.

Та Дякона се препасал надве-натри, взел револвера си и този на Христо и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за през яхъра. Очевидно ръцете му били заети с револверите и не могъл да си отвори сам. Левски излязъл на двора, видял, че няма стражари, упътил се към двора през яхъра и отишъл къде вратичката на Денчо. Без да я отвори, за да не скърца, Левски поискал да прескочи плета, но гащите му се закачили в него и той паднал на земята.

Моля ви, прочетете това още веднъж. Всяко нещо си има граници и когато се сблъскаме в толкова много глупости, все някога трябва да кажем "стига"! Първо, с двата револвера в ръцете си Левски не може да отвори малката врата през яхъра, но същите револвери не му пречат да прескача плетове. Второ – прескочил бил, за да “не скърца вратичката”. Но какво може да скърца в една врата на плет?

Тя няма железни панти, които да скърцат! Даже и този бутафорен плет, който сега е в Къкринското ханче, и той няма панти, и той не скърца. А и замислете се, нима всеки от вас не е виждал селски плет и врата в него. Е, скърца ли, като я отворите?

Но най-важното е друго – запитайте се дали Левски въобще е бил физически в състояние да прескача плетове? Да, скачал е той като лъв, само че това е било по времето на Първата българска легия. Преди 11 години. Помислете за тази негова калпава операция и рана, която никога не заздравяла. Помислете дали човек с отворена рана на корема прескача плетове, за да не скърцат вратичките.

Прескачал-непрескачал, съвсем естествено заптиетата го виждат, те не са идиоти и чакат в засада на задната врата, просто защото няма откъде другаде да излезе. Стрелят по него, стреля и той, боричкат се, освен раната от куршум Апостола получава и дълбоко порязване с нож, лявото му ухо увисва, наполовината отрязано. Натискат го в снега, целия окървавен, вързват го. Трагическа и горестна е минутата!!!

Цялата история четете в хартиеното издание.