На крак: снощи гостувах в История.БГ в предаване, посветено на последните месеци на Васил Левски. Чест беше за мен да съм в компанията на интелигентни събеседници: доц. Маргарита Златарева, проф. Пламен Павлов, проф. Пламен Митев, водещия Георги Ангелов. Не знам дали успях ясно да прокарам своята теза -- за опозицията Левски - Димитър Общи. Как двамата въплъщават двете най-важни черти на българския национален характер, двете формиращи начала: съзидателното и разрушителното, как Димитър Общи извършва най-масовото национално предателство, как нарушава клетвата си пред евангелието, револвера и камата най-малко 2 пъти. Нарушава Устава на БРЦК:

1) Като обира хазната на своя глава.

2) Като издава цялата организация, след залавянето си и насърчава всички заловени да издават "всички и всичко", за да предизивикал уж интереса на Европа към ставащото в България. Т.е.- за да отърве въжето решава да придаде политически характер на криминалното си деяние(обира на хазната).

И започват повсеместните арести, залавяния на дейци, разрушаване на Организацията, отлагането, моралното и физическо поражение, въобще провала на замислената Революция.

Историците ни сякаш още подминават този факт, народът ни сякаш още не е осъдил недвусмислено голямото Предателство на Димитър Общи, а се мае и се пита аджеба поп Кръстю ли бил предателя, Марин поп Луканов ли, кой от ловешкия комитет и т.н...

С няколко думи да обобщим:

Левски е идеолог-визионер, който в продължение на години изгражда стройна политическа структура "отдолу-нагоре". Общи е просто престъпник, пратен отгоре и "отвън" да "помага" на Левски и само за година и нещо успява да разсипе постигнатото като сее интриги, завист, обвинения срещу Левски (в злоупотреба с комитетски пари и влияние и т.н...), а накрая и със своеволния обир на хазната в Арабаконак. Левски е един от първите строители на съвременна България. Димитър Общи е един от първите й рушители (преди още да е постигната) -- неговите действия на практика разстройват и на места разрушават за няколко седмици построеното до момента от Левски.

Левски е вдъхновяващ лидер с ясни политически послания. Общи е честолюбив измамник, който не признава чужд авторитет.

Левски е действащ демократичен (всичко става по "вишегласие"). Общи действа на своя глава.

Левски е търпелив и прагматичен/ Общи, припрян и сприхав.

Левски е скромен, великодушен, Общи — горделив, жаден за признание.

И -- не на последно място -- Левски комуникира своите идеи писмено и ясно. Общи е неграмотен. Не-гра-мо-тен.

Борбата оттогава до днес е между двете начала, въплатени в характерите на Левски и Общи. Между Светлината и Невежеството.

*Захари Карабашлиев във фейсбук