За две неща се замислих в днешният ден.
В тази събота, в края на зимата.
Едното беше:
Колко безмислен труд е кипял в китната България почти половин век под комунизма, колко напразни живота са преминали в илюзията, че се строи “социализъма”? Всъщност, нищо смислено не е било построено, лъжели са се едни други, че строят някакви заводи, производства, фабрики, че това което правят има някакъв смисъл да направи животът им и този на обществото по-добър. Нищо смислено не са построили или произвели, похабили са хората си и природата си, резултатът е една заводска и панелна грозота навсякъде. А сега колективно тъгуват за построеното. Че то е било напълно ненужно освен във фантасмогориите на някакви дебелоглави икономически умници от СИВ! И на недоучилите комуняги, които са чели единствено марксистка “политикономия” на руски език.
А второто, което си помислих, гледайки небето с птиците летящи над зимната София беше:
Я, ами изглежда птиците летят не само заради търсене на храна, а защото летенето им доставя удоволствие! Гледай как се реят сеободно в небето! Те всъщност се забавляват, защото могат да летят, а не защото имат някаква неизбежна цел.
А каква връзка имаше между двете, не мога да кажа.

От фейсбук