"Здравейте приятели на художествената гимнастика,
Тези дни и аз, като всички вас, се опитах да задържа вниманието си върху първия голям турнир за годината – „Гранд при“ – Москва.

Признавам, че отдавна нямам търпение да изгледам състезание от край до край./ Казвам го, защото знам, че от мен очаквате истина и ако тя не ви харесва, ще ми простите./"

Така започва публикация на легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева в профила й във фейсбук.

"Реших, че ще изгледам шампионата на отделните уреди – все пак там са най-добрите и предполага се – най-интересните.

Попаднах на шампионата с топка. След оценката на Аверина, изпитах любопитство и реших да я оценявам, според правилника, който, предполага се, че са сътворили най-компетентните в този спорт?!

Оценявах щедро, затварях си очите за много „подробности“, но за да достигна оценка над 23, трябваше да затворя не само очи, трябваше да застана пред огледалото да се погледна и да призная „Робева, ти нищо не разбираш“…

Тогава реших, че няма да оценявам, само ще се гледам, ще се любувам… Не успях. Съжалявам…

Тогава обявиха с много суперлативи Лала. Говорителките повтаряха непрекъснато един термин – „Уникално“. Гледах Лала и се чудех кое по-специално е уникалното у това дете. /Имаше и възклицания, като „Много уникално“?! Като че ли „уникално“ може да се степенува…/ Пируетите? Да точно, както ги прави и Т. Воложанина. Тук сам Бог се е намесил / за оборотите имам предвид/ Иначе пируети, които всички правят, защото насят точки.

Хващане на топката с гръб, крака, колена – отпред отзад– също, скокове – също… Играта с отпуснати колене и разхлабени стъпала – също…

Ах – да, уникални трябва да са повторението на отхвърлените, поради силната травматичност, пируети в „тилна везна“.

И търкаляния, ритания, хвърляния и тупания на топката в порядък, за който музиката е без значение… Латино, испано, руска, сръбска или „Градил Илия килия“, „Аве Мария“ или Вагнер… Танц??? Би трябвало поне 8сек?!! /Гениално! Това и Бежар да беше жив не можеше да го измисли/ Мъчех се да видя танца… А защо точно 8 сек? Дори и тук „творците„ от ФИГ определят – нагоре, надолу, напред, назад – 8сек?Да няма бегомни, да няма…, да няма… Или да има…, да има… Странно. Колко безпомощност, бездарие и самочувствие събрани на едно място?

Направете експеримент, разменете музикалния съпровод на гимнастичките, от различни нации, с различните уреди, направете допитване… Все някой може да уцели коя музика, за кое съчетание е???

Тези дни / на контролното/, се видях с Илиана Раева. Тя беше въодушевена - на симпозиума в Москва, бяха одобрили много от българските предложения за бъдещия правилник /остава да ги приемат?!/ Но това, което истински ме зарадва и впечатли, бе разказът й, за това как Моринари Ватанабе / Шефът на ФИГ/, открил срещата.

Прожектирал композицията на Лили Игнатова с топка върху „Аве Мария“… Впечатляващи са думите му, че това е изпълнението и гимнастичката, което той гледал многократно, което го е разплаквало, накарало го е да се влюби в този спорт и да го развива в Япония... След това прожектирал А.Кабаева на ОИ и се обърнал към зрителите с думите, че те сами могат да направят разликата… И всичко това се случва в Москва?!… Думите на Илиана Раева цитирам по памет, но смисълът е този… Радвах се на патоса, с който разказваше Илиана и въодушевлението, с което говореше за Лили...

Накрая М.Ватанабе попитал „А къде е Лили?“

Иска ми се да оправдая съвременните гимнастички и треньори. При този набор от безумства, наречен „Правилник“ и Лили Игнатова би била, като всички останали… Безлика.

Там където първостепенна роля играе калкулаторът, място за творчество няма. А няма ли творчество, няма изкуство, няма изненада – властва скуката…

Изпитвам лека ярост към убийците на този красив спорт. Може би времената са такива. Сега се хвалим с прагматизма си и броим придобивките. Красотата е отживелица за подигравка, а геният очаквал да спаси света?!!", завършва Нешка Робева.