Неделя сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено.Поглеждам часовника - 7:30 ч. Не е възможно! В неделя никога не съм спал толкова до късно.

Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 7:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора.

Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на "Малката булка". А сега е тихо, ненормално тихо.

Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно неделно утро, ако те оставят да се наспиш.

Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, все пак кога пак ще почивам в НЕДЕЛЯ, когато някой отнякъде се изкряска:

- Тока додиии...

От фейсбук