Годината е 1987-а и никой не предполага какво ще се случи със Съветския съюз и въобще цялата система в Източния блок. Александър Кенин обаче не може повече да чака нещо хубаво да се случи в живота му и решава да бяга. Със съпругата си някак успяват да се измъкнат от лапите на съветския режим и да заживеят на американска земя. Точно това бягство е в основата на един уникален успех на "Аустрелиън оупън".

33 години след онова рисковано пътуване дъщерята на Александър и Светлана Кенин триумфира на първия от турнирите за Големия шлем, предизвиквайки световна сензация. Никой не предполагаше, че е възможно младата хлапачка да стигне до финала, че и да грабне титлата. Специалистите бяха готови да я засипят с похвали, ако прескочи първия, а защо не и втория кръг от турнира.

Вместо да се поддаде на всеобщия песимизъм, 21-годишната американка с руски корени започна методично да пребива една по една съперничките си. На финала тя загуби първия сет срещу Мугуруса, но вместо да се отчая и да даде лесно мача, стисна зъби и надви опитната испанка. След това всичко заприлича на вълшебен сън.

"И сега от време на време се щипя, за да си докажа, че наистина съм станала шампионка.

Но не мислете,

че никога не съм вярвала в чудото

Нашите винаги са ме учили да преследвам мечтите си, колкото и смели да изглеждат те. Всъщност дължа всичко на родителите си. В началото двамата дори не са имали пари да си купят вечеря, защото всичко изкарано е отивало за моето обучение. Надявам се, че ще продължа да побеждавам и един ден наистина ще успея да им се реванширам", сподели щастливата шампионка, която в този момент едва ли може да се оплаче от липса на финансови средства. С бляскавата купа на австралийска земя й връчиха и солиден чек, а рекламодателите ще се избият за подписа й. София обаче се зарича внимателно да прецени кое е най-добре за бъдещето и да не се главозамая от невероятния успех. И тази си хладнокръвност тя е наследила от родителите си.

След като бягат в САЩ, бащата Александър трудно успява да си намери работа, а майката Светлана работи като медицинска сестра. Парите, както вече стана дума, не достигат

и се налагат сериозни икономии,

за да може тяхното момиче да се докосне до света на елитния спорт.

Таткото е играл тенис и дава първите и най-ценни уроци на своята наследница, а след това я пращат в скъпа школа, за да се усъвършенстват способности й.

"Спомням си, че татко направи и невъзможното само и само да ме срещне с някои от вече популярните тенисисти. Искаше да ги видя с очите си и да се запаля от техния звезден имидж. Явно планът му е проработил, защото никога не съм се съмнявала с какво точно искам да се занимавам. Колкото и да ми е било трудно през годините,

знаех какво ме чака в края на пътя,

ако успея да го извървя", разказва още красивата София.

В Австралия тя е придружена единствено от своя баща, който продължава да се изявява и като неин треньор. Майката си остава у дома и дори не гледа мачовете на своето момиче.

"Мама е страшно суеверна и се страхуваше да не развали магията ми, ако си пусне телевизора. Преди финала й се обадих, но тя ме предупреди, че няма да го гледа и ще очаква да й звънна пак, за да й кажа какво се е случило. По-късно го направих и веднага усетих колко е напрегната. Добре че не я разочаровах", усмихва се София.