Алековият герой спечели безсмъртие с безогледна простотия, а положителният Митар Пророкът остана непознат

Хората обичат да четат за негативните си качества: за нравствените аспекти в обърканата психология на простака или за нестихващите душевни терзания на парвенюто, за абсурдната глупост на политическата мисъл или за маниакалните изцепки на младите майки и домакини. Особено се радват на теми, засягащи

творческите търсения на кифлата и батката

Успокояващо действат такива четива, насаждат в безкритичната народна душа приятното усещане, че винаги има и по-лошо.

Такова е било въздействието и на "Бай Ганьо" в края на XIX век, бруталният карикатурен образ на българина повече забавлява, отколкото възмущава обществото. Малко известно е обаче, че Петър Дънов е бил един от критиците на този неувяхващ класически персонаж.

"Алеко Константинов направи грешка с Бай Ганьо, като показа само отрицателните черти - казва Учителят. - Затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина."

Дънов споделя мислите си със своя приятел - писателя Михалаки Георгиев, и го вдъхновява да напише

“Митар пророкът” – разказ за преживелиците на остроумния, въздържан, вглъбен и широкоскроен

българин. Описва го така:

"Той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян."

По напълно разбираеми причини пророкът Митар не може да се мери по популярност с Бай Ганьо, което е наистина тъжно от гледна точка на днешните остроумни, възпитани и въздържани граждани. От шега на шега простащината и парвенющината постепенно

изнагляват, превръщайки се в добродетели,

минават дори за артистична странност. Причините за набъбването на това вредно явление са безброй, но една от основните е липсата на положителни примери в изкуството и литературата.

Наскоро, докато пазарувах в един магазин, влезе поп звезда. Не му споменавам името от дискретност, а няма и смисъл, той е олицетворение на модерното българско съвремие.

Среден ръст, с брада, татуировки, обици, ясно различим диалект, рошаво палто, съдрани дънки и слънчеви очила в мъгливо време. Ако продавачките бяха тийнейджърки, щяха да се разпищят, но не бяха. Изгледаха го втренчено, когато не отговори на тяхното "Добър ден". Попита къде са четките за зъби и едната безмълвно му посочи щанда.

“Ей, кви са тия цени, бе!

– прогърмя известният глас. – Тая четка трябва и свирки да праи!" Неизвестна придружителка се изкикоти до него, никой друг не реагира.

Интересен в случая обаче беше не самодоволният лигльо, а двете продавачки - жени на средна възраст, чиито деца най-вероятно са му фенове. Не че са някакви особено изискани възпитанички на престижни университети или крият неподозирани таланти, но поне домашното им възпитание стига, за да поздравяват любезно и да правят разлика между нормално и безобразно общуване. Осъзнавайки, че си имат работа с демонстративен простак, минаха в пасивно-агресивно поведение.

- Торбичка искате ли?

- Само ако е Billa.

- Billa е отсреща.

- Уахахахахахахахааааа….

- Нещо смешно ли казах?

- Уахахахахаха… Не.

- Да ви дам ли торбичка?

- За кво ми е

торбичка за една четка?

- Значи не искате торбичка?

- Ми глей колко е тая четка. Мога да си я пъхна в… Уахахахахаааааа…

Когато най-сетне вратите на магазина се затвориха зад звездата и антуража му, жените само поклатиха примирено глави и се спогледаха по онзи начин, който казва: "После ще си го обсъдим". Не може да се отрече обаче, че въпреки тяхното презрение за петте минути, в които провинциалният талант бе в обкръжението им, изцяло владееше нещата, бе обсебил цялото пространство. Дори да не го виждаш, ти стига да изслушаш тъпотиите, които говори, за да ти кипне чайникът.

Днес социалното ежедневие от ден на ден става все по-наситено с малоумници, които се държат като паднали от камион с добитък, а адекватното и позитивно поведение се възприема като стъписващо изключение. Тогава не е ли прав Дънов, че "Бай Ганьо" е грешка?

Не е ли все по-пагубно

за нацията вредното влияние на образ,

спечелил безсмъртието си чрез безогледна простотия!

Да създадеш положителен образ и да го направиш популярен с мъдрост и фино чувство за хумор, е адски трудно. Потребителят обича да се подиграва на чуждата, но не и на собствената си простащина, обижда се и се муси. Затова Митар пророкът не е пробил преди два века калената българска психика, несъмнено и сега няма никакъв шанс. Те, историите му, са все такива едни…

Оплакал му се един "сербезин" (ще рече серт, дързък човек), че получил несправедливо тежка присъда само защото се озъбил на съдията. "Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите - съветвал го пророкът Митар. - Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка…"

Това сега смешно ли е!