Още акценти от интервюто с президента (2002 - 2012 г.):

И аз съм имал сблъсъци с управляващите, но по конкретни поводи, а не като перманентно състояние. Винаги сме могли да си вдигнем телефона с премиера

За моите 10 г. в институцията изтърпях доста атаки, но не прекрачих границата. Взаимното делегитимиране е вредно и за двете страни

Трябва да оценим високо борбата на Гешев с битовата и организираната престъпност и да го поощрим в тази посока да бъде наистина безкомпромисен

Докато е президент, г-н Радев трябва да спазва конституцията и не само декларативно, но и на практика да бъде надпартиен

Ситуацията е конфузна за Радев, но не виждам основания за импийчмънт

Хората не възприемат сегашния председател на БСП като лидер, който може да ги доведе до победа на изборите, и още в по-малка степен като човек, който може да застане начело на изпълнителната власт като премиер

- Г-н Първанов, правим това интервю на знаков за България ден - 4 февруари. Точно този ден избра и президентът Румен Радев за обръщение към нацията, с което да снеме доверието си от правителството на Бойко Борисов. Как ще коментирате това?

- Помня, че подобна позиция имаше и президентът Плевнелиев. За моите десет години в институцията изтърпях доста атаки, но не прекрачих границата. Взаимното делегитимиране е вредно и за двете страни.

И аз съм имал сблъсъци с управляващите, никога със съдебната власт, но то е било по конкретни поводи - често по законодателството или за даден политически момент, а не като перманентно състояние. Винаги се е запазвала възможността да си вдигнем телефона с министър-председателя, с шефа на парламента, и да обсъдим нововъзникнала ситуация, да дадем знак за намаляване на противоречията.

Сега не виждам и минимален диалог между първите в държавата. Дори по теми, които са свръхважни.

- Неведнъж сме коментирали темата за войната между институциите, но кажете как ви изглежда отстрани това, което се случва днес?

- Като бивш върховен главнокомандващ винаги съм избягвал да използвам понятието война. Но вече ми намирисва на война между институциите.

Това е една война на

всеки срещу всеки

на всички фронтове

Което сериозно ерозира доверието във всяка от институциите. Никой не печели от толкова конфликти по всевъзможни поводи.

- Как ще приключи тази криза?

- Това сериозно накърнява образа на България. Говоря в мащабен план. Което неминуемо влече след себе си недоверие на потенциалните инвеститори. Изобщо, не стоим ли добре в европейски и световен план, не можем да разчитаме на така желания български успех, не можем да отлепим от дъното. Това затлачване на нашата политика не ни прави ефективни и убедителни на световната сцена.

- За първи път главен прокурор пита Конституционния съд за имунитета на президента. Как го тълкувате?

- Вървят две линии на дебата. Едната е във връзка с назначаването преди години на сегашната г-жа Радева на 2 щатни длъжности. А другата е питането до КС за тълкувание на понятията “държавна измяна” и “нарушение на конституцията”. Аз не мога да направя връзка между двете неща.

- Стана ясно, че искането е отправено във връзка с разговорите, които са засечени със СРС-та, между шефа на ВВС ген. Стойков и президента, в които се коментира как да бъде прикрита информация за Десислава Радева.

- Не мога да правя юридически тълкувания, но това би било пресилено. Ситуацията е неприятна. Тя е конфузна за президента. Но в никакъв случай не бих я подвел под този знаменател - за измяна или нарушение на конституцията. Не мога да твърдя, че КС ще допусне подобно питане, и не бих се наел да прогнозирам какво би било тяхното тълкувание. Не мисля, че може да бъдат разклатени позициите на президента, но в чисто морално-политически план тази дискусия не му помага.

- Възможно ли е да се стигне до импийчмънт на президента заради жена му? Вие самият няколко пъти сте били заплашван с импийчмънт и дори веднъж сте оцелявали след гласуване на такъв.

- Не виждам никакви основания в това да бъде предизвикана процедура по импийчмънт на президента Радев. Ако имаше и минимално основание, такава вече щеше да бъде започната от мнозинството. Сега това ще е несериозно.

- Как си обяснявате активността на новия главен прокурор?

- Трябва да оценим високо борбата на Гешев с битовата и организираната престъпност и да го поощрим в тази посока да бъде наистина безкомпромисен. Дано да продължи така и с т.нар. олигарси, но неизбирателно и да стигне до тези, които заслужават възмездие. Хората очакват справедливост.

Навремето бях лансирал идеята

да се извадят

икономическите досиета

на прехода

Борисов също говореше в този смисъл. Е, ако и действията на прокуратурата са в тази посока, би било добре.

- Има ли криза на лидерството днес? На 4 февруари 1997 г. вие и Николай Добрев спасихте България от криза, днес с какво политиците са по-различни от тези преди 20 г., че не могат да постигнат консенсус по важни теми?

- Трябва да уточня, че и тогава не всичко бе въпрос на консенсус. Съпротивата в нашата партия беше голяма и както показват дневниците и стенограмите от “Позитано”, решението за връщането на мандата бе взето еднолично от Добрев и от мен, а след това имахме много ядове в партията. Но това трябва да бъде осмислено пак от гледна точка на голямата тема за властта. Беше време, когато ние осъзнахме, че не можеш да управляваш, ако си се провалил. Ако си се издънил в ключови сфери като снабдяването с хляб, финансовата система... И затова и хората в БСП в крайна сметка го преглътнаха. След това нещата започнаха да се променят, сякаш по-лесно се излизаше от властта. И Борисов даде подобни примери. Но трябва да има дискусия, която да осмисли не какво се случи на 4 февруари, а как примерът на Николай Добрев се проектира в съвременната политика.

- Как? Виждате ли го някъде?

- Не. Не виждам лидерство. Давам името на Николай Добрев като пример, защото за мен той е образец, един от малцината политици на прехода, които символизират лидерството - когато си готов да не вървиш след партията си, а да я поведеш, дори да наложиш непопулярни за нея решения. Такива примери след 2000 г. са все по-малко. Всеки гледа да експлоатира народната неволя популистки. Свидетели сме на невиждан популизъм. Ако ние сме мислели по този начин, никога нямаше да върнем властта и можеше да има сблъсък с непредвидими последици.

- А може ли Румен Радев да бъде силен лидер? Ето, отново се заговори за президентска партия - преди дни шефът на кабинета му Калоян Методиев не отрече категорично и обясни, че вече се мисли във всички посоки.

- Докато е в президентската институция, г-н Радев трябва да спазва строго конституцията и не само декларативно, но и на практика да бъде надпартиен. А след като излезе от “Дондуков” 2, може да прави каквото си поиска. Лично аз

не бих го посъветвал

да прави партия

Във всеки случай България има нужда от лидери. Той има своите лидерски качества. Но лидерът трябва да е готов да отстоява и непопулярни решения. Не бива да говори само това, което хората искат да чуят. И това е моето послание във всички посоки, особено към БСП, на която ѝ предстои избор.

След катастрофата от 1996-1997 г. БСП се “върна в мача”, предприемайки редица непопулярни мерки за промяна на партията - социалдемократизацията, приемането на идеята за членство в НАТО. Куп неща, които трудно се преглъщаха вляво. Но това показа, че сме различни, създаде друг образ на БСП и ни направи конвертируеми. Това накара мнозина да си кажат: “Тези стават, могат да управляват.” Семейството ни беше много широко - над 15 партии. Днес това отново е големият въпрос пред левицата. Първо, да покаже, че може да спечели пред ГЕРБ, които не са никак лесни. И второ, да докаже, че може да управлява по-добре. Нещата са свързани.

- На последните 3 избора БСП беше на косъм от победа, но все малко не ѝ достигаше. Защо?

- Нещо повече - очакваше се БСП и левицата като цяло да спечелят, но това не се случи. И причината според мен е, че хората не могат да възприемат сегашния председател като лидер, който може да ги доведе до победа на изборите, и още в по-малка степен като човек, който може да застане начело на изпълнителната власт като премиер.

- Но засега анализатори сочат, че Нинова ще бъде преизбрана на предстоящия вътрешен вот за лидер на БСП, вашата прогноза?

- Не съм сигурен, но не искам да спекулирам и да вземам страна. Знам много добре, че в БСП председателят има една “изборна зестра”. Има го на конгресите, ще го има още повече при прекия избор. За председателя хората си гласуват, защото е председател, независимо от броя на загубените избори. Най-новата история на БСП познава подобен пример. Но онези, от които зависи бъдещето на партията - не само в Националния съвет, но и в средния ешелон, все повече се замислят как от агресивна опозиция БСП може да се трансформира в реална печеливша алтернатива.

- Как? И има ли вътрешната опозиция лице, което да изправи срещу Нинова и което да спечели? Кандидатите вече са 10-ина, кой според вас е най-подходящ?

- Познавам няколко от тях, които биха могли да бъдат добри лидери на БСП. Но не искам да се намесвам. Партията е достатъчно зряла.

- Не говорите с имена, но не мога да не ви попитам конкретно за един от евентуалните кандидати - Кирил Добрев. След смъртта на Николай Добрев вие продължихте да се грижите за семейството му, за никого не е тайна, че сте близки. Изненада ли ви, че от заместник и дясна ръка на Нинова изведнъж се заговори, че може да е неин основен опонент?

- Да, името на Кирил Добрев е сред обсъжданите, но не зная дали ще приеме. За него мога да кажа, че израсна много през тези години. Не само в организационно отношение, но и политически вече стои добре.

Съжалявам, че не се

присъедини към АБВ,

когато го каних преди

време, но очевидно

привързаността към

партията, наследена от

баща му, е много силна

Той е отворен и диалогичен, но дали това е достатъчно, за да спечели, ще покаже кампанията и самият избор.

Вижте, важно е друго - повечето кандидати да се обединят около една платформа - идейна, политическа, с ясни управленски приоритети. И тази платформа да се реализира, независимо от това кой надделее на предстоящия избор. Важно е за левицата, не само за БСП. За опозицията като цяло. За страната. България има нужда от промяна. ГЕРБ са уморени от управлението и осъзнават това. Затова една смяна във властта би била здравословна.

- Но явно хората не припознават БСП като алтернативата. Дори гледат на президента като на по-силна опозиция от БСП. Защо се получава така?

- Винаги има по-голяма чуваемост към онова, което казва държавният глава. Но президентът не е имал за цел да формулира цялостна алтернатива. Той се налага по конкретни поводи - върнат закон, оспорена политическа позиция. Но е очевидно, че левицата трябва да звучи много по-отчетливо по редица и вътрешни, и международни въпроси.

- Не го съветвате да направи партия, но възможно ли е Радев да реши да подкрепи нов политически проект на парламентарните избори догодина? Ето, Слави Трифонов пак подава документи за партия, инициативата на Мая Манолова може да прерасне в такава...

- Това е още по-малко вероятно, защото президентът повече ще загуби, отколкото ще спечели конкретният проект. Няма възможност за преливане на влияние и това трябва да е ясно на всеки.

- Нека ви питам по още една тема - вие работихте много за “големия шлем” на енергийните проекти, който не се случи. Как се справя сега премиерът Борисов? С “Балкански поток” например? Въпреки предупрежденията на Тръмп, че ще наложи санкции за “Турски поток” и държавите в проекта, Борисов отиде в Истанбул за откриването, строим усилено нашата част.

- По тази тема в последните 1-2 г. играе успешно и има моята подкрепа. Но каква е разликата между “Балкански” и “Турски поток”? Само в наименованието. С други думи - ние показахме, че освен диверсификация на източниците на газ, на трасетата, може да има такава и на наименованието. Като преименуваш една газова инфраструктура, ще излъжеш ли някого? Ами ако Путин и Ердоган решат да преименуват “Турски поток” на “Балкански”, това ще снеме ли санкциите? Това ми се струва наивно.

Доволен съм, че премиерът Борисов беше на откриването на “Турски поток”, показа съпричастност. Приветствам го. Независимо че тук става въпрос за много по-малки обеми, отколкото щеше да има при “Южен поток” - над 4 пъти повече газ щеше да минава през България по проекта, който беше затрит като идея “благодарение” на 6 правителства. Трябва да умеем да се радваме на малкото и при възможност да го разширяваме.

Бих се радвал, ако американците намерят възможност да транспортират по-евтин газ до Балканите и България. Скептик съм, но дано да стане, да има и други източници.

Но засега не виждам перспективата да се случи Балканският хъб. Ние кой газ ще преразпределяме? Във всеки случай не този от “Турски поток” - там едни 15 млрд. минават транзит през България за нашите съседи. Кое е това голямо значимо количество, което ние ще можем да преразпределяме и търгуваме. Няма такова засега, собствен добив не се вижда откъде. Т.е. да оставим тази идея като нереалистична и да мислим как да транзитираме по-големи обеми. И през тези тръби се очертава главно руски газ. Приеха го в Северна Европа, Германия, защо ние да не си браним интереса.

Интервю на Лиляна Клисурова