Обожествяването на тракийския цар е станало чрез разчленяване на статуята му

Останалите части вероятно са заровени в полите на могилата - в посока север, изток или запад

Статуята на Севт III, чиято бронзова глава бе открита през 2004 г. от д-р Георги Китов, се е извисявала насред столицата Севтополис. В случая за нас е интересно обстоятелството, че бронзовата глава очевидно е била част от бронзова скулптура на Севт в цял ръст.

Тя не е открита в могилата Голяма Косматка. Същевременно имаме достатъчно доказателства, че владетелят е бил обожествен в светилището хероон. Откриването на бронзовата глава на царя в южните поли на могилата е доказателство, че за символичното погребение на Севт III е използвана неговата бронзова статуя,

издигала се преди това в центъра

на Севтополис

Логично е останалите части от разчленената статуя да са заровени също в полите на могилата, най-вероятно от север, изток и запад.

Голяма Косматка е една от най-импозантните в цяла Тракия със своите 23 метра височина и диаметър 130 метра. Разположена е на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от Казанлък.

През 2004 година археологическата експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов открива в нейните недра гробницата на тракийския цар Севт III. Според специалистите култовото съоръжение е строено през втората половина на V в. пр.Хр. като храм. Впоследствие е превърнато в светилище хероон чрез символичното погребение на цар Севт III съобразно тогавашната орфическа религия на траките.

Гробницата се състои от коридор (дромос),

дълъг 13 метра, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, висок 4,5 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети и са монтирани два релефни бронзови медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Медуза Горгона на западното. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок –

саркофаг с тегло около 60 тона

В него е издълбана погребалната камера с каменно легло. В това помещение са намерени множество ценни антични предмети, които свидетелстват за знатното положение на (символично) погребания. На първо място това е триумфалният златен венец от дъбови листа и жълъди. Много са съдовете за вино - три глинени амфори.

Освен това - бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс. Намерени са и

части от въоръжението

на царя

- бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации. Към находките са още върхове на копия, украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра.

Има и предмети, свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида, принадлежала най-вероятно на жената на Севт III - Береника.

Човешки останки липсват

В гробницата не са намерени кости, а само три зъба, принадлежали на 10-12-годишно дете. Те са разпръснати в кръглата камера. Така тленни останки от цар Севт III липсват, но на 7 м южно пред фасадата на гробницата бе открита бронзова глава на мъж на средна възраст, с мустаци и брада. Според изследователите това е скулптурен портрет на Севт III.

Археоложката Диана Димитрова обнародва пълните резултати от извършения химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава. Той показва, че пръстта е от района на Казанлък. Което е свидетелство, че скулпторът е изваял скулптурата си на място. Според Димитрова техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че автор на бронзовата глава е Силанион – един от най-известните атински скулптори.

Че главата на цар Севт III e истински шедьовър на античното изкуство, в това можем да не се съмняваме. Участията на този артефакт в едни от най-престижните световни изложби доказват това.

През септември 2012 година главата на царя бе включена в изложбата "Бронз" на Кралската академия на изкуствата в Лондон, която представи най-значимите бронзови творби от миналото и настоящето на човешката цивилизация.

Събитието имаше впечатляващ исторически, географски и стилов обхват, простирайки се в период от 5000 години и представяйки творби от Азия, Африка и Европа. Част от творбите бяха едни от най-интересните археологически открития. По този начин Севт III се оказа

в компанията

на ренесансови шедьоври на Донатело,

Бенвенуто Челини, поставени редом до творби на Огюст Роден, Пабло Пикасо, Джаспър Джонс, Хенри Мур.

Втората световна сцена, на която блесна бронзовата тракийска глава, бе забележителната изложба "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България", която бе представена през лятото на 2015 година в залите на парижкия Лувър. Там бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт III от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН се радваше на подчертано внимание и предизвика американски куратори да я поканят да гостува в САЩ.

Така през есента на 2015 година Севт III се озова в залите на фамозния американски музей "Пол Гети". Там безценният артефакт бе част от експонатите на изложбата "Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят". Тракийският бронз стана обект и на възторжена статия в престижния британския вестник "Гардиън", който квалифицира главата на Севт III като “истински шедьовър и чудо на античното изкуство”

В обширната рецензия на "Гардиън" за изложбата в американския музей авторът не крие възторга си от таланта и уменията на древния скулптор, който е излял и изработил буквално като жив от бронз тракийския владетел с огромната му брада и къдрава коса. В публикацията на британското издание се отбелязва също така и силното въздействие на много изразителните очи на Севт III - неговият пронизващ поглед не оставя никого равнодушен.

Столицата на царството му се намира на десетина километра югозападно от гробницата, сега на дъното на язовир "Копринка".

Севтополис е най-известният

обект под вода

в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град у нас.

Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е открит от френски бригадири по време на изкопни работи при строителството на язовир "Копринка” през 1948 година (тогава "Георги Димитров"). След което археологически екип под ръководството на проф. Димитър Димитров се заема с разкопките.

Мястото, където е открит древният град, бива разкопано напълно заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис. Той е създаден от тракийския владетел Севт III, развивал се е бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Основан е през 323 г. пр.Хр. и е унищожен през 270 г. пр.Хр.

Археологическите разкопки показват, че

градът се е състоял от едно укрепено селище,

обхващащо площ от около 50 декара и няколко предградия. Река Тунджа, наричана тогава Тонзос, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис.

В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била разположена в североизточния край. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: "Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис в храма на Великите тракийски богове".

Дворецът на цар Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор. При разкопките на древния тракийски град на агората екипът на проф. Димитър Димитров открива

пиедестал, на който очевидно е била поставена статуя

на цар Севт III

Орфизмът се базира на преданието за любовта на Орфей и жена му Евридика. В деня на тяхната сватба Евридика е ухапана от отровна змия. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта Хадес. Затова той се съгласил да му върне обратно Евридика, но при условие че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. Обаче по пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Но Орфей останал верен на любовта към съпругата си. Четири години той не обърнал внимание на нито една друга жена. Така предизвикал смъртта си,

разкъсан от ревнивите вакханки

край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от реката и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани. Орфизмът бил широко разпространен не само по тракийските земи. Очевидно, след смъртта на цар Севт III тялото му е било разкъсано на части и хвърлено в Тонзос или някоя друга голяма река.

Остава ръководството на казанлъшкия исторически музей "Искра" да организира разкопки и древната бронзова статуя да бъде извадена изпод земята. Време е Голяма Косматка да разкрие всичките си тайни.