Предвижда се 4 млн. посетители да посетят крило "Ришельо" на най-престижния музей в света, където ще могат да се дивят на тракийско злато от нашето културно наследство, оценено на близо 165 млн. евро, в изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България".
Излъскани до блясък цели 325 експоната с общо 1628 предмета ще разказват древни истории и сюжети от миналото по нашите земи. Експозицията беше открита на 14 март, но вече към нея проявяват интерес от Русия, Великобритания, Румъния, Хърватия и Мароко. В момента пък текат преговори за пристигането на експонати от Лувъра в София, които да бъдат известно време на разположение на родните ценители на изкуството.
С изложбата ни в Париж за първи път всички съкровища, съхранявани иначе в различни музей в България, са събрани на едно място.

1. Главата на тракийския владетел Севт III
Уникалният шедьовър на античната култура е най-важният акцент в експозицията ни в Париж. Бронзовата глава на царя с очи от полускъпоценни камъни е възпримеана като точно историческо свидетелство за визията на последния голям владетел на Одриското царство. Очите на главата са направени от алабастър, а миглите са изградени от тънки медни нишки.
Датира: Най-вероятно е било изработено по време на управлението на тракийския властелин от 330 г. пр.н.е. до 300 г. пр.н.е.
Открит: Впечатляващият артефакт е сред находките от храма гробница на Севт III, открит от покойния вече д-р Китов при разкопките на могилата "Голямата Косматка" до град Шипка през 2004 г.
 Експонатът е застрахован за 13 млн. евро преди да напусне страната ни и както още 20 ценни и крехки предмета е пътувал в специален брониран куфар.
Заедно с бронзовата глава ще могат да бъдат видени и други ценни предмети от гробния инвентар на древния властелин. Шлемът с името на Севт III, неговите наколенници, златният му венец с дъбови листа, богато инкрустирани със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златна конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящна пиксида с форма на мида от сребро с позлата, служил като козметична кутия.
 Съхранява се: Бронзовата глава на одриския цар и златния венец за първи път излизат от местния музей на Казанлък, където могат да бъдат видени обикновено.

2. Панагюрското злато
Тракийският античен златен сервиз е най-емблематичното наше историческо богатство, извадено от земята. Състои се от девет златни съда за пиене - една фиала и осем ритони-антични чаши.
Датира: Изработени са в края на IV и началото на III в. пр.н.е. и. за неизвестен древен управник на племето одриси по нашите земи.
Смята се, че сервизът от благороден метал е бил използван за религиозни церемонии и са символ на социален статус. Изображенията на богове, свещени животни и митологични същества през античноста изпълнявали функцията на пречистващи течността елементи, които закриляли пиещия от тях. В стила и украсата на златните съдове се съчетават тракийски и елински влияния.
Открито: Съкровището е намерено на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул в нивата на Георги Недков Топалов от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови.
Съхранява се: В Националния исторически музейв София.

3. Рогозенското сребро
 Тракийското сребърно съкровище е най-голямото по своите размери, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които позлатени. Тежи повече от 20 кг. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.
Датира: В стила и изработката на съдовете се забелзяват определени различия, което говори, че са произведени по различно време и на различни места. По тази причина се смята, че датировката е сравнително широка от края на VI до първата половина на IV век пр.н.е. Предполага се, че е било притежание на местен знатен род от най-големия разцвет на тракийската култура на Балканския полуостров.
Открито: В началото на 1986 година във врачанското село Рогозен.
Първата част, която се състои от 65 предмета е намерена случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. Открила се яма, от която първоначално извадил 42 канички, 22 фиали и 1 чаша.
Съхранява се: Голяма част от съкровището е изложено в Регионалния исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на постоянен наем в Националния исторически музей в София.

Кои са останалите 7 съкровища четете в новия брой на в. "168 часа".