“Световно чудо” нарече Борисов гробницата, от която по-голям е само мавзолеят на Октавиан Август в Рим

Тази гробница ще се превърне в световна атракция, след като се разкрие напълно и експонира. Това обяви премиерът Бойко Борисов, след като разгледа разкопките на Малтепе - най-голямата могила на Балканите. Тя се намира на 20 км от Пловдив и вече в нея са разкрити 8 метра от южната стена на огромно гробно съоръжение.

“Няма такова в света, ако изключим египетските пирамиди. Най-високата гробница у нас е Поморийската, но тя е висока 5,5 метра. Други подобни гробници кули има в Рим и Палмир, но те стигат до 6 метра. А нашата е над 20 метра”, обясни му археологът доц. Костадин Кисьов.

Борисов нарече находката чудо, което ще е страхотна реклама не само за Пловдив, но и за България.

“Трима римски императори са убити в балканските земи и гробовете на двама от тях още не се знаят къде са”, допълни министър-председателят.

Той пристигна в събота по обяд и пое по могилата. Преди него дойде министърът на културата Боил Банов, който преди седмица беше за първи път на обекта. “Да не излезе отвътре някой кивот”, попита Банов археолога. Кисьов му отговори, че при разкритията надолу в могилата всичко може да се очаква. Не е изключено да се появи колесница.

В това време министър-председателят се появи и веднага се запъти към върха на могилата.

“Тази мазилка на колко години е”, попита Борисов учения и пипна с ръка градежа от камъни и тухли, споен с хоросан.

“Строена е, когато погребаният е бил още жив по подобие на фараоните”, отвърна Кисьов. Борисов се засмя. “Ако не си направят приживе, после няма кой да им вдигне такова съоръжение”, отвърна премиерът.

“Има ли по-висока от тази гробница”, продължи да пита Борисов. “Не, и това е притеснително. Подобни гробници кули има, но не са с пирамидална структура като нашата”, отговори му археологът. Засега тя се датира III век. Но не е изключено да е и по-ранна. Министър-председателят поиска да узнае дали в Гърция има подобно съоръжение. “Нито в Гърция, нито в Македония”, категоричен е доц. Кисьов.

“Вие, археолозите, сте редки птици. Всички - оттук до Петрич”, пошегува се премиерът.

След като обходи разкопките, той нареди те да се форсират. “Ако трябва, ще се увеличи и екипът, но догодина през септември, когато е пикът на честванията за европейска столица на културата в Пловдив, тази гробница трябва да е завършена и да я покажем на гостите”, каза Борисов. По думите му рядък шанс е да имаме такова уникално съоръжение на 20 км от Пловдив, на час път от Перперикон и на 40 минути от Берое (Стара Загора). “Вложихме доста пари за археологически проучвания. В Петрич разкриват уникални находки на 800 метра от Рупите. Всичко това повдига националното самочувствие”, смята премиерът. И разказа как при визитата си у нас китайският премиер не повярвал, че златото от Варненския халколитен некропол е най-старото в света.

Държавата се издължи на Пловдив с последните 9 млн. лева за европейска столица на културата. С тях сумата става 20 млн. лева. Пари има, нека се работи”, препоръча премиерът.

Кметът Иван Тотев допълни, че до момента пловдивската община е финансирала с 200 хил. лева проучванията на могилата.

Гробницата в Пловдив - колосална пирамида 22 м

По-голяма е от съкровищницата на Атрей в Микена

Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август

Нещо невиждано за Балканите - гробница пирамида, висока 22 метра, излезе при разкопките край пловдивското село Маноле.

“Огромните ѝ размери подсказват, че тя или е императорска, или е принадлежала на един от последните тракийски царе”, подозира откривателят ѝ доц. д-р Костадин Кисьов. Гробницата до Пловдив е по-мащабна дори от съкровищницата на Атрей в Микена, сочена за най-голяма в света със своите 14 метра височина. Единствено мавзолеят на Октавиан Август в Рим се извисява на 42 метра.

Специалисти по антична архитектура са смаяни от откритието в могилата Малтепе до село Маноле. И признават, че подобно съоръжение не са виждали по нашите земи и дори на Балканите.

“Тя е величествена. В най-горната си част, където е най-тясна, е с размери 7 на 7 метра, като всеки следващ сектор надолу се разширява, за да стигне 12 на 12 метра в основата. Самата могила е била

оградена с

крепида от

мраморни

блокове с

дължина

450 метра”,

обяви сензационно археологът Кисьов.

Първоначално екипът му смятал, че в огромната могила са разположени две гробници една над друга. При разкопките м.г. локализирали сграда в основата на насипа. Разкриването сега започна от върха на могилата, където се появи най-напред покривът на античния градеж.

“Сметнахме, че сме попаднали на втората гробница, но се оказа, че

съоръжението е

едно - колосално

и впечатляващо”,

разказа ученият. На терена запазените останки се извисяват на 20 метра. Оказва се, че всъщност е била 22 м, тъй като археолозите са открили върху разрушения от иманярите покрив огромни мраморни блокове, тежащи по половин тон. Те са представлявали постамент, който е носил статуя на върха. Най-вероятно тя е била на погребания или на върховно божество, почитано от положения в гробницата.

“Надяваме се следващите дни да открием около покрива и останки от статуята, ако не е открадната от иманярите”, казва Кисьов. Самата антична сграда е под формата на пирамида - нещо, неоткривано досега у нас.

Градежът е

смесен - с

ломени камъни

и правоъгълни

тухли,

споени с хоросан. На места за укрепване са използвани гранитни блокове.

“Изумен съм. Не очаквах такава сграда. Дори мавзолеят на император Галерий в днешна Сърбия достига не повече от 5 м височина. Подобни гробници кули има в Палмира, но те не са тип пирамиди. В най-голямото централно гробище “Виа Латина” в Рим гробниците кули също не надвишават 5-6 метра”, обяснява археологът.

Макар на този етап да е разкрил само 7 метра от южната стена и да не е влязъл в самата камера, той търси отговор на въпроса чия е тази смайваща гробница. Засега вариантите са два.

“Открихме 45 бронзови монети и части от глинени съдове, както и бронзова фибула. Всички тези материали са от средата на ІІІ III век. Ако не намерим по-ранни артефакти, тази сграда

на този етап я

отнасяме към

времето на

Войнишките

императори,

когато одриското царство било вече отдавна ликвидирано. Тракия по това време се управлява от римски императори и от техните легати (архонти и наместници). При тази датировка може да се разсъждава, че монументалната гробница в Малтепе е принадлежала на император”, допуска Кисьов.

Откритата бронзова фибула представлява свастика и всеки неин край завършва с конска глава. Тези накити са характерни за готите, които в средата на ІІІ III век опустошават Филипопол. “Може да се разсъждава, че в гробницата е положен император, водил битки с готите на техния предводител Книва”, казва ученият. И споменава Траян Деций, за когото се знае, че е убит със сина си до Абритус (днешен Разград), но не се знае къде е погребан. Друг войнишки император от малко по-късно време е Галерий. Той е роден в Сердика и според някои историци е погребан там, но няма категорични писмени сведения за това. Трети римски венценосец, произхождащ от Илирия (Сърбияq) е Аврелиан. Той обединява империята, водил е войни с Палмирското царство. Убит е в района на Византион, но за него също не се знае къде е положен.

По време на разкопките на Малтепе археолозите са установили донасипване на могилата в нейната периферия. Това ги навежда на мисълта, че гробницата може да е по-ранна и да се свърже с I-II век.

Тоест възможно е да бъде на някой от последните владетели на Одриско-сапейската династия.

Тракийският цар

Реметалк І е

васал на

Октавиан Август

и е бил сред любимците на императора. Както е известно, могъщият създател на Юлиево-Клавдиевата династия още приживе през 28 г. пр. Хр. е започнал да изгражда своя колосален мавзолей в Рим.

“Може да се окаже, че Реметалк І е копирал модела на Август и е решил също да си направи величествена гробница. Все пак е владеел огромна територия - от Дунава до северния егейски бряг. Не е изключено да е и на Реметалк ІІІ - последния одриско-сапейски владетел, убит край Филипопол”, смятат траколози.

Археологът Кисьов обаче не допуска, че император ще позволи на васал да си прави толкова голяма гробница.

“Не можем със сигурност да твърдим, докато не разкрием цялото съоръжение и влезем в него. На този етап градежът е по-късен. Нямаме открита керамика от IІ век”, допълва изследователят. Категоричен е, че предстои още много работа, а разкопките ще продължат и през 2019-а. Те се финансират за втора година от пловдивската община, но такъв мащабен обект не е по силите ѝ.

“Трябва да

се намеси и

държавата

Информирах министъра на културата Боил Банов, че за да разкрием цялата гробница с входа ѝ, трябва да се изкопаят и извозят още 30 000 кубика пръст. Това изисква средства, за да продължат проучванията, а след това реставрацията и консервацията на паметника”, категоричен е археологът.

След приключване на разкопките най-вероятно обектът ще се стопанисва от пловдивския археологически музей, на който Кисьов е директор. “Най-вероятно ще се наложи да се построи музеен център до могилата, където ще се изложат всички артефакти от нея”, допълва той. Според него изграденият преди 2 г. посетителски център до Малтепе няма нищо общо с археологическите разкрития.