Тезиси в помощ на Конституционния съд

Българският импийчмънт силно разочарова. Вижте какво правят американците! Тръмп първо бил агент на Путин, после озлочестил Темида, шантажирал президента на Украйна, обидил Грета Тунберг и натрупал още поне 100 смъртни грехове, а вече три години го клатят, клатят и все не могат да го импийчнат докрай, само му вдигат рейтинга.

А нашият президент?

Очаквах най-малкото да е шпионин на Северна Корея и джихадист.

Или да е взел пари от Си Дзинпин, за да смени кирилицата с китайската азбука. А то какво се оказа? Неговата бивша пиарка и днешна стилистка, известна като “Генерал Деси”, се била уредила с две заплати, докато работела под неговото крило в авиацията. Не знае ли прокуратурата, че още от времената на Списаревски в авиацията има двойна разкладка?

Жената заслужава не 2, а 20 заплати, щом е поела Радев като прост летец, а го е направила президент. Това се вика пиар! Но което е истина, генералът от кавалерията Корнелия Нинова също има заслуга.

Ако сега видим успешен импийчмънт на Радев заради неговата бивша пиарка, президент ще стане червенокосата бивша пиарка на Георги Първанов, така че

няма спасение

от връзките с обществеността. Гледайте и се учете.

Къде например е пиарката на днешния министър на отбраната, та поне да му вземе от ръцете торбичката “Била”, докато слиза от самолетите при официални излагации? Според мен крайно време е Бойко Борисов да му подари дипломатическо куфарче марка “Самсонайт”. То ще му отива, защото фирмата е кръстена на името на древния воин Самсон и пиарката му Далила.

Заплатата на пиарката ли е проблемът на държавата, та да се досажда на Конституционния съд с въпроси за президентски импийчмънт? Я вижте какви по-големи неуредици се забелязват във върховете на властта!

Нормално ли е например премиерът ни да е генерал, президентът и президентшата да са също генерали, а министърът на отбраната да е цивилен? Представете си как това действа на духа на армията! Крайно време е Каракачанов да получи не генералски, а маршалски пагони и незабавно да подаде документи за македонски паспорт. Дал им е десетки хиляди български, дължат му поне един!

И след като утихнат възгласите на ликуване в нашата съседка, пиарката на Каракачанов може например да изрови архивни документи, за да докаже, че

той е пряк потомък на Александър Македонски,

който следователно е българин. Така се прави пиар, а не с торбички “Била”.

Ако тези мисли ви се струват несериозни, значи не схващате колко сериозно дело е пиарът в една държава. Какво е самото питане към Конституционния съд, ако не пиар? Това се потвърждава в статия на видния правозащитник Александър Кашъмов:

“Засилената, нарочно търсена от прокуратурата публичност също е под въпрос. Подобен тип поведение вече е обявявано по дела в Страсбург, че не е в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека.”

Излиза, че според Кашъмов президентът спокойно може да се обърне към Страсбург заради черен пиар от страна на прокуратурата.

Аз обаче съм готов с тезата на защитата.

Според говорителя на президента този импийчмънт щял да му вдигне рейтинга от 60 на 80 пункта. Следователно няма щети, а тъкмо обратното – придобивки! Уви, говорителят на президента може да е добър в пиара, но явно не става за шахматист.

Онзи ден слушам по радиото друг един виден демократ, бивш министър на правосъдието за известно време, според когото Радев си заслужавал импийчмънт само защото дал мандата на Гешев и така де факто продължил диктатурата на Цацаров като главен прокурор. Де факто, да, макар и не де юре.

Оказва се, че

формалните изискванията на конституцията влизат в разрез

с неформалните изисквания на демокрацията и с нагласи в демократичната юридическа общност. В конституцията си пише черно на бяло, че след като президентът веднъж върне мандата, на втория път е длъжен да го връчи. Не го ли връчи – импийчмънт. Връчи ли го – заслужава импийчмът.

Има ли друга възможност? Според мен – да! Не знам дали читателят си спомня, но в края на 1996 г. президентът Желев отказа да връчи на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство и никой не се сети да го импийчне. Демократичната общност посрещна този ход с бурни овации и хвърляне на шапки. Възмущението дойде от тъмночервените комунистически среди, които не бяха реформирани и затова катастрофираха с пиара.

Ако сега Радев

бе отказал да

назначи Гешев

за главен прокурор, вероятно ГЕРБ щеше да започне процедурата за импийчване. За да е успешна, нужно е мнозинство от две трети в парламента. БСП със сигурност ще гласува “против”. Значи нужен е само още един глас от някоя друга партия, за да спаси президента. Все ще дойде едно гласче от някоя малка партия – я от “Атака”, която пак нещо е обидена, я от “Воля”. А и ДПС ще бъде силно раздвоено. От една страна, то явно одобрява Гешев, но от друга – иска да изгони патриотите от коалицията и да седне на техния стол. Гарантирано ще започне да се пазари и накрая ГЕРБ ще се откаже от импийчмънта.

Де юре импийчмънтът у нас в дадени случаи може да е задължителен, но де факто е аритметически невъзможен при пропорционалната избирателна система, в която всеки мисли само как и с кого ще се коалира, след като разтури настоящата коалиция. Ако например президентът е от управляващата партия, тя да не е луда да си импийчне президента? Ако пък президентът е от опозицията, то всички извън коалицията искат да я бутнат, за да влязат в следващата. Влезе ли предложение за импийчване, те ще отговорят с вот на недоверие.

Значи единствената функция на импийчмънта в България е пиарът. Той ръководи държавата, той я клати, той я крепи и той й източва язовирите.