“Революцията отгоре” първо смазва всякакви леви идеи

По традиция левите сили в България винаги са били русофили. Ако трябва да избират идеен вожд измежду Путин и Карл Маркс, те биха избрали Путин.

Това, за съжаление, извращава левите идеи, все едно мощен магнит отклонява стрелката на компаса. Как да си хем социалист, хем путинист, когато Русия на Путин е най-олигархичната държава в Европа и все по-олигархична става? Нейната икономическа система на практика води страната към феодализъм.

На това отгоре

любимите у нас руски идеолози облъчват нашата левица с ултрадесни

теории, които преди век биха били доста близко до фашизма. Имам предвид професорите Александър Дугин и Андрей Фурсов, които у нас са особено популярни.

Аз, разбира се, безкрайно ги уважавам и ги чета с удоволствие, но не виждам кой знае каква разлика между тях и германските патриотични мислители Карл Хаусхофер и Карл Шмит. И двамата впрочем са убедени, че спасението на Русия минава през "опричнината”, т. е. терора, с който Иван Грозни смазва тогавашните руски свободи. Това ли е пътят към едно по-егалитарно общество? Абсурд.

Вероятно заради това объркване последните реформи на руския президент бяха приети от лявата мисъл у нас като “завой вляво“ или дори

“революция отгоре”

Изразът “революция отгоре” или “революция сверху” стана много популярен от една монография на съветския историк Натан Ейделман (Эйделман) в края на 80-те години от миналия век в самия разгар на перестройката.

Посоката на истинските революции не е от горе на долу, а от долу на горе. Например в Англия още през XIII век аристокрацията принуждава краля да й подпише знаменитата харта с правата. През XVII век подобни права успява да извоюва и едрата буржоазия, след което в продължение на 3 века политически борби те стават достояние на дребната буржоазия, пролетариата, жените, а напоследък и алтернативните ориентации. На всеки етап една по-долна и

безправна прослойка се бори, за да получи своя дял от властта

– било чрез кървави граждански войни, бунтове, стачки, или мирни демонстрации.

Според Ейделман Русия следва обратната посока. Примери за “революция отгоре” са реформите на Иван Грозни, Петър Първи и Сталин, при които социалният връх прави точно обратното – отнема свободите на тези под него самия, те пък ги отнемат по-надолу и така нататък. Например, докато в Западна Европа през XV-XVI век крепостничеството вече изчезва, в Русия точно тогава то възниква и тепърва се развива, чак до средата на XX век.

Докато на Запад трудът се превръща в стока, на Изток той се превръща в робско задължение. Така например Петър Първи строи модерна за времето си металургия, но в нея работят крепостни селяни. При Екатерина Велика правото да ползват роби получават и чуждестранните инвеститори. Така руските реформи задушават буржоазното развитие и

на практика представляват модернизация на феодализма.

Подобни реформи предприема и Сталин – в огромните съветски заводи на Урал и в Сибир работят затворници. Това е „революция отгоре“ – модернизация на феодализма.

Това не са мои мисли, а изводите на видни съветски професори марксисти от времената на перестройката, както и на самия Маркс преди тях. Както е известно, той е крайно скептичен към руското развитие, нарича го “азиатски начин на производство”. Според него една социалистическа реформа или революция има място едва когато капиталистическите производствени отношения изчерпат своите възможности.

Видяхме колко

прав е бил Маркс през 90-те години,

когато несметните природни богатства на Русия се разграбиха светкавично от шепа олигарси, а развитата съветска промишленост се срина – точно както се сриват заводите на Петър Първи след 50 години. Същото сриване го видяхме и у нас. Това е естественият резултат от всяка “революция отгоре”.

И така, сега да се върнем към последните реформи на Путин. Дали те са “завой наляво”? И дали могат да се нарекат революция?

Наистина Путин обеща нови социални придобивки и най-вече стимули за раждаемостта, майчинството, образованието и т. н. Но още по-големи стимули за раждаемостта даде навремето френският президент Шарл дьо Гол, който бе много десен. В Германия пък първите социални придобивки въвежда железният канцлер Ото фон Бисмарк - виден реакционер, монархист и краен консерватор. За реформите на Бисмарк също се говори, че те са “революция отгоре”. Разбира се, когато става дума за стимулиране на раждаемостта, майчинството и заетостта,

никой не може

да се мери с Хитлер

Къде тогава е разликата между лявата и дясната социална политика? Тя е в старата китайска поговорка, че ако дадеш на човека риба, ще го нахраниш само за ден. Но ако му дадеш въдица, той ще се храни цял живот. С други думи, низините трябва да получат своя дял от властта, а после сами да си вземат и придобивките. Това е западният път.

Предстоящите реформи на Путин едва ли са в тази посока. Както знаем, той е вече две десетилетия на власт и през 2024 г. изтича поредният му президентски мандат. Народът е все по-недоволен. Явно Путин трябва хем да се оттегли, хем да остане във властта. Според критиците той смята да засили пълномощията на Държавния съвет, да го оглави, а от там да контролира бъдещия президент. За целта той смята да отслаби президентската власт, прехвърляйки част от пълномощията й към парламента.

Така

от президентска власт се минава

към съветска власт.

Както гласи старият лозунг – “Вся власть Советам!”. Подобни “революции отгоре” предприемат президентите в Казахстан, Белорусия, азиатските бивши съветски републики и дори в Китай, където вече имаме доживотен лидер. Това си е тяхно суверенно право, ние сме длъжни да го уважаваме, особено когато и докато води до добри резултати. Но нека все пак го разграничим от лявата политика, която така липсва в България.

Уроците по лява политика трябва да се вземат от Франция, Германия, от скандинавските социалдемократи, английските лейбъристи и дори от “Новото раздаване” на Франклин Рузвелт в САЩ. Но не и от Фурсов, Дугин или Путин.

Разбира се, левите идеи не трябва да пречат на русофилството. Просто едното не трябва да се смесва с другото, а някак си да се държат разделени. Мисълта ми е, че партия като БСП, която претендира да е социалдемократическа, би трябвало да спре да се възхищава и да се учи от делата на Кремъл. Путин като светъл пътеводен лъч принадлежи на дясната партия ГЕРБ.

Все пак БСП може да вземе някои идеи от Путин. За да позамаже народния гняв, той предлага висшите политици и чиновници да нямат правото на двойно гражданство. Чудесна идея, която би помогнала и на БСП да печели избори. Как ли не се е сетила досега?