Великият кечист покори сърцата на милиони фенове и проби в Холивуд заради огромните си размери и по бебешки невинно лице

Световноизвестният драматург и Нобелов лауреат Самюъл Бекет го кара до училище с камиона си

Aндре едва дочаква да чуе звънеца за последния час и радостно изхвръква на свобода. Въодушевен е до полуда, защото вече е решил в себе си, че ще спре мъчението и утре няма да се върне в училище. Да, наистина е по-средата на осми клас и според родителите трябва да продължи образованието си, но няма земна сила на света, която да го върне в клас. Омръзнало му е съучениците да се смеят и подвикват, когато с мъка опитва да се напъха в училищния автобус. Още по-голямо веселие настава, когато се мъчи да се побере в чина.

Осмокласникът среща проблеми навсякъде, където отиде, по простата причина, че е почти два метра висок и тежи малко под сто килограма. Тогава, в буйната му младост, ненормалните физически пропорции му носят само присмех и обиди.

Години по-късно обаче Андре Русимоф ще спечели слава и пари в американския кеч именно заради огромния си ръст. А един от многобройните любопитни факти в биографията на легендарния кечист е, че има български корени.

Баща му Борис Русимов се ражда някъде в Тетевенско, но на младини тръгва да търси по-добър живот в чужбина. Съдбата го праща във Франция, където таткото на бъдещата кеч звезда се запознава с красивата полякиня Мариан и двамата се заселват в покрайнините на Париж. Раждат им се пет деца, едно от които обаче е по-различно. Малкият Андре се пръква на този свят на 19 май 1946 г. и след третата си годинка изведнъж започва да расте като гъбка - както казват с умиление старите хора. Скоро след това похвалите от рода на: “Я, какъв юнак имате!” отстъпват на притеснените погледи и шушуканията зад гърба на многолюдното семейство.

Всички се питат какво му е на това момче, че толкова бързо задминава по ръст и килограми връстниците си. В един момент наистина започва да му става трудно да се вози в обществените превозни средства. Добре че го забелязва световноизвестният драматург и Нобелов лауреат Самюъл Бекет, който го кара до училище с камиона си.

Съдбата ги среща случайно. Ирландският драматург си купува земя в близост до Париж, а Борис Русимов участва в строежа на къщата. Андре вече е достатъчно силен физически да помага на баща си и докато пренася тежки камъни и греди, прави впечатление на популярния творец. Бекет сам предлага да кара момчето до училище, а много години по-късно вече порасналият Андре ще разкаже: "През цялото време обсъждахме единствено и само популярни играчи в крикета".

Младият Андре Русимоф (баща му променя фамилията си, след като се заселва в Париж) бързо усеща, че има талант да се справя с тежки физически задачи и сам решава да напусне училище, въпреки че се радва на сравнително приличен среден успех. Колкото и да са настоятелни, родителите не успяват да го разубедят. Синът им е убеден, че съдбата неслучайно го е дарила с такава физическа мощ и ще е грехота тя да бъде похабявана в училищната стая.

Дар ли са наистина височината и килограмите му? Японски учени първи успяват да изследват вече порасналия Андре и му съобщават, че става дума за коварната болест акромегалия. При нея хипофизата започва свръхпроизводство на хормона соматотропин, който от своя страна става причина за физически изменения и неконтролируем растеж на тялото.

На 12-годишна възраст Андре е висок близо 1,95, а в края на живота си според различни сведения е достигнал височина между 215 и 225 сантиметра. Пак тогава великанът с български корени тежи над 230 килограма. Още когато му откриват болестта, якият като бик мъж е предупреден от лекарите, че трябва да избягва големи физически натоварвания, ако иска да поживее по-дълго.

Пациентът им прави точно обратното и в сравнително краткия си земен път подлага тялото си на невероятни изпитания. Той тренира, пие и яде като звяр. Тълпата го обожава точно заради тази му ненаситност и всеки опит да спазва някакъв режим би помрачил огромната му слава.

Цялата работа е, че един прекрасен ден някакъв треньор по борба вижда Андре на улицата и моментално го кани да си пробва късмета в Париж. Месеци по-късно здравенякът с бебешко лице прави впечатление на популярен кечист, който му предлага да се пробва в бойните схватки, където театралните изпълнения и здравите тупаници вървят ръка за ръка. Всъщност по онова време в клетката е много повече бой и по-малко шикалкавене. Младият боец с български корени е съсредоточил в ръцете си огромна сила и бързо хваща окото на вече утвърдения канадски борец и промоутър Франк Валоа, който кани младежа да продължи кариерата си в Монреал.

На канадска земя Андре изцяло се отдава на кеча и много бързо приковава погледите на тълпата. Вече е станал огромен и прилича на машина за убиване. Истинските пари и слава обаче идват след срещата на европееца с основателя на Световната федерация по кеч Винс Макмеън-старши и след като се премества в САЩ.

Янките са най-горещите почитатели на безкомпромисните схватки на ринга или в клетка, а огромният Андре Русимоф е напълно способен да им осигури зрелището, за което жадуват. Новите му мениджъри много бързо измислят прякор на новия боец и той започва да се представя на света като Андре Гиганта. Няма съперник, който да му се опъне, няма американски град да не дава мило и драго колосът да гостува пред местна публика.

В пика на славата на Андре му се налага да се бие по 300 дни в годината. Големите ангажименти предполагат и добро заплащане. В този момент великанът с български корени изкарва по 400 хил. долара годишно, което го превръща в най-добре платения кечист в целия свят. Шефовете му много далновидно успяват да намерят и негов непримирим враг в лицето на легендарния Хълк Хоган. Двамата са абсолютно непобедими и най-сетне се стига до сблъсък за световната титла, който се провежда пред над 90 000 души през март 1987 г. Печели Хоган, тъй като Андре явно все още не е успял да се възстанови напълно след преживяна операция на гръбначния стълб.

По това време лекарите отново са станали важна част от ежедневието на великия кечист. Няма място по тялото му, което да не го боли. Хирургическите интервенции не могат да помогнат и Гиганта посяга към алкохола. Твърди се, че по време на един от големите запои той изпива 150 бири. От Световната федерация по кеч му назначават асистент, който да го държи далеч от алкохола преди важни битки, но този номер не помага особено.

След вече споменатата загуба от Хоган Андре Гиганта съобщава на началника си Макмеън, че повече няма сили да издържа на напрежението. Поне за пред янките той се пенсионира, но в действителност продължава да се бие, този път в Япония. Азиатците буквално боготворят великана, заради когото махат седалки в самолети и автобуси, само и само да осигурят неговото транспортиране. Когато не се бие за още някой долар в Страната на изгряващото слънце, Андре се усамотява в ранчото си в Северна Каролина.

Въпреки че винаги е бил заобиколен от красиви жени, така и не успява да създаде семейство.

Чест гост е и на снимачната площадка. Холивудските режисьори ще се избият да привлекат вниманието на гиганта с бебешко лице. Самият той най-много си харесва ролята във филма "Принцесата булка". В моментите на усамотение обичал да си пуска отново и отново лентата.

В края на 1992 г. Андре Гиганта за последно се бие в Япония, където го застигат и новините за лошото здравословно състояние на баща му. 46-годишният мъж моментално се качва на самолета за Париж. Самият той вече е много зле със здравето. Боли го навсякъде, пие твърде много, краката не могат да издържат 230-килограмовото туловище. Андре пристига навреме, за да се прости с баща си, който е погребан в Париж. Две седмици по-късно легендарният борец е покосен от инфаркт и умира в съня си.

Болката най-сетне свършва, а споменът за него остава. Америка никога няма да забрави легендарния кечист, който погуби собственото си здраве в името на победата.