Едно трябва да се признае за Христо Стоичков - той никога не е обичал да е втори. Навремето направиха една класация за най-велик футболист на всички времена в България и Стоичков остана зад Георги Аспарухов-Гунди. Което сериозно го обиди и настрои срещу журналисти, фенове, че и срещу цялата държава.

Има и една друга класация, в която Стоичков изненадващо губи първото място и това му коства много нерви и ядове. Става дума за класацията за футболист на годината в България през далечната вече 1995 г. Същата е особено знакова за бъдещето на българския футбол. В минал брой ви разказахме за скандалните избори за президент на БФС, които в крайна сметка се превръщат в директен сблъсък на ВИС и СИК.

По време на предизборната битка Камата застава зад сикаджиите и дори върви рамо до рамо с Георги Илиев по пътя към НДК, където се провежда гласуването. Въпреки сериозната организация хората на Георги Илиев губят битката и фаворитът на СИК - Иван Славков -Батето, се възкачва на трона, за да започне своето дълго царуване. Всичко това се случва на 21 ноември, а месец по-късно идва и последното гласуване за годината, което трябва да избере кой е най-заслужилият български играч през последните 12 месеца.

Ицо отново е готов за битка, като този път на карта е поставено собственото му самочувствие. Той влиза в надпреварата с реномето на играча, спечелил пет пъти приза в последните 6 години. Единствено Емил Костадинов успява да му отмъкне наградата през 1993 г., което е леснообяснимо заради съдбоносния му гол на "Парк де пренс". В края на 1995 г. обаче Камата има нов силен конкурент в лицето на Красимир Балъков.

Битката се ожесточава и заради факта, че двамата не са в особено добри отношения. Все още не са забравили лютия си скандал на полувремето на мача с Германия от световното в САЩ. Тогава Ицо повишава тон на Балъков, който не му оставя длъжен и двамата почти стигат до бой. Намесва се треньорът Димитър Пенев, който ги извежда от съблекалнята и ги заставя някак си да се разберат, за да продължат мача. Постигнато е временно примирие и в крайна сметка националите ни елиминират германците след гениалните голове на Ицо и Данчо Лечков.

В края на 95-а емоциите от световното са утихнали, но Балъков и Стоичков имат нов повод да кръстосат шпагите, тъй като и двамата са достатъчно заслужили, за да получат короната. Бала играе блестящо в последните евроквалификационни мачове на българския национален отбор, а ако е имал слаби изяви в държавния тим, ги компенсира с фантастични мачове за новия му клуб "Щутгарт". Стоичков също е на ниво в новия му тим "Парма" и също бута държавния тим към еврофиналите.

Допитването сред журналистите започва и много бързо става ясно, че Бала и Ицо са абсолютни фаворити и едва ли не вървят рамо до рамо в гласуването.

Това още повече нагнетява напрежението. И до днес се говори, че двамата правят всичко възможно да се докопат до победата. Организират се враждуващи лагери сред имащите право да гласуват. Звънят телефони, уговорят се нови и нови гласове. Говори се, че Стоичков е заплашил да спре да вдига на абсолютно всеки журналист, който не гласува за него. Свикналите да взимат всичко, което поискат висаджии, също са на страната на Камата.

Те настояват да връчат подарък-автомобил на Стоичков по време на церемонията за Футболист на годината. Това предложение внася смут във футболните среди - откъде накъде друга организация, нямаща нищо общо с БФС, ще раздава награди и титли. Иван Славков забранява това да се случи, а на 26 декември за футболист номер 1 е коронясан Красимир Балъков.

С връчването на наградата явно спада и напрежението между двамата големи български играчи, които след това продължават доста дълго да не си говорят.

Но идва и моментът Ицо и Бала да заровят томахавките. Доказателство за добрите им отношения е и участието на Балъков на мегаспектакъла - "50 години номер 8".