Президентството – магнит за агенти на ДС
Президентството се оказва магнит за бившите агенти на ДС.
Проверка на "168 часа" показа, че освен посланиците агенти много от доносниците на бившата тоталитарна власт продължават да се ползват с доверието на Георги Първанов.
Днес те заемат най-ключовите постове в администрацията на "Дондуков" 2. Често оттам се изстрелват на
топли дипломатически служби
в чужбина, а местата им в администрацията заемат отново хора на ДС. Общото между тях и Георги Първанов е, че са работили като агенти и сътрудници на бившето Първо главно управление на ДС. Днес структурата се казва Национална разузнавателна служба и по закон е на подчинение на президента. Последното попълнение от Държавна сигурност в президентската администрация е секретарят по външна политика Горан Йонов. Той е единственият офицер и щатен служител на бившата ДС, който е минал през администрацията на Георги Първанов. Всички
останали са агенти и доносници
До ноември 2007 г. Горан Йонов е извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Швеция. След това става зам.-министър на вътрешните работи. Осветен е като офицер на Държавна сигурност през юли 2008-а. Това съвпада с напускането на поста в МВР. Запознати от средите на социалистите твърдят, че Йонов пада жертва на войната между Станишев и Първанов. Дни след като е изхвърлен от силовото министерство, бившият офицер от Първо главно управление на ДС намира топъл прием в президентството. Георги Първанов издава указ, с който го
назначава за свой секретар
по външната политика. Роденият в град Септември разузнавач е преминал школата на КГБ в СССР, сочат документите от комисията по досиетата. Издига се до зам.-шеф на втори отдел на Първо главно.
Горан Йонов не е единственият служител на Държавна сигурност, който е прибран в президентството, след като е осветен за връзки с бившата тоталитарна политическа полиция. Подобен е казусът с едно от лицата на демокрацията в началото на 90-те Венцеслав Димитров. Той е разкрит през юли 2007-а като агент Попов, два месеца след като става съветник на Първанов по икономическите въпроси. Документите сочат, че
по оперативни съображения
регистрационните картони на агент Попов са унищожени през 1990 година, когато той вече успешно навлиза в политиката. Всъщност за принадлежността на Венци Димитров към ДС се заговори през 2001 г. преди парламентарните избори. Тогава той е поставен на първо място в листата на НДСВ в Разград, след като е изкарал по един мандат като депутат от СДС и ОНС на Луджев и Доган. Заради съмнения, че е агент на ДС, е отстранен от листата. Димитров е категоричен, че не е агент на ДС и завежда дело срещу България в Страсбург. По ирония на съдбата печели през 2009 г., когато вече е осветен като агент Попов - сътрудник на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Правителството му изплаща 3 хил. евро обезщетение заради присъдата за България в Страсбург. Днес Венцеслав Димитров продължава да работи като съветник на Първанов в президентството. Двамата са категорични, че не са знаели за работата си в Държавна сигурност. От 2000 година синът на Димитров Адриан и наследникът на оръжейния търговец Петър Манджуков, който минава за
приближен на Първанов
въртят търговска фирма.
Секретният сътрудник "Толя" е шеф на отдел Церемониал в президентството от 2002 г. насам. "Толя" всъщност е Анатолий Пазийски. Той е дългогодишен преподавател по стил, етикет и правила на поведение в обществото. Бивш дипломат от кариерата. Вербуван е през 80-те години на миналия век от офицер на Първо главно управление. Изключен е от сътрудническия апарат през 1993 г. Професионалният и агeнтурен път на Пазийски споделя и друг служител в администрацията на Първанов - Митко Николов. "Дипломат", както е псевдонимът му от службите, днес е шеф на Дирекция "Протокол" на "Дондуков" 2. В досието на Николов
има агентурни сведения
които е писал собственоръчно, както и разписки за възнагражденията му. През 1991 г. къса връзката си с ДС, но не и с бившите си колеги, които растат в държавната администрация и го приютяват на работа години по-късно. Един от тях е агент "Толич", също на работа в администрацията на президента. Истинското му име е Тодор Велев. Освен като агент, той е записан в документите и като "секретен сътрудник" на Първо главно, какъвто е и самият Георги Първанов, получил от ДС псевдонима "Гоце". Днес "Толич" и "Гоце" са под един покрив в президентството, но преди години
са работили заедно
и в Института за история на БКП. Пътищата им се разделят до 2002 година, когато се събират в президентството.Доста по-късно в президентството отива Емил Вълев - агент "Валентин". Той постъпва на работа чак през 2007 г., веднага след като приключва мисията му като посланик в Белгия. При Първанов той е секретар по външната политика. Агент "Валентин" работи рамо до рамо с единствената дама в администрацията, която има вземане - даване с Държавна сигурност - Павлина Попова. Под псевдонима "Сердика" тя е била съдържател на явочна квартира в София от 1986 до 1990 г. за нуждите на
офицери и агенти от Първо главно
както това е правил Жан Виденов в Пловдив. В началото на демокрацията делото є е предложено за унищожаване. След престоя си в ДС в зората на демокрацията работи в Министерския съвет и в ООН.
Агент "Петев" (Добрин Канев) е секретар по анализи и прогнози при "Гоце". От всички кадри на ДС при Първанов той е с най-краткия стаж като доносник - само 2 години. В досието му е записано, че е секретен сътрудник. Докторът по философия е сред малкото кадри на Първанов, които не са бивши посланици.
Дипломати от службата хора на държавния глава
КОГАТО стъпва в президентството през 2001 г., Първанов назначава в администрацията си 12 агенти на ДС. За 5 от тях той издава укази за назначаването им за посланици в периода 2005 - 2007 г.
Днес те са сред 40-те, за които правителството иска отзоваване, но президентът отказва с мотива, че е доволен от работата им.
Това са агентите на ДС Чавдар, Асенов, Боил, Тарасов и Андрей.
Чавдар е Андрей Караславов, който до март 2007-а е началник на кабинета на Георги Първанов. Секретен сътрудник е на Първо главно от 1976 г. Снет е през 1981-ва, защото започва работа в отдел "Международни връзки" на ЦК на БКП. През 1987 г. е възстановен като агент Чавдар, през 1991-ва делото му е предадено в архива, защото наследникът на Първо главно - Националната разузнавателна служба, прекратява дейността си на територията на бившата ФРГ.
Днес агент Чавдар е посланик на България в Гърция.
Посланикът в Лихтенщайн Атанас Велчев също е бивш служител на Първанов в отдел "Протокол". След заминаването си в чужбина с указ на Първанов агент Асенов е заменен в администрацията с агент "Дипломат" Митко Николов.
Друга хапка от ябълката на раздора между държавния глава и правителството е Никола Карадимов, който е посланик в Норвегия. Агент Андрей е изпратен в северната държава с указ на Първанов от 2006 г., а дотогава е един от многото му секретари по външна политика, повечето от които са бивши доносници на ДС.
Посланикът в Холандия Златин Тръпков също е бивш секретар на Първанов, изпратен от него с указ през 2007 г. Агент Тарасов е секретен сътрудник на Първо главно, както и Първанов. Според комисията за досиетата е вербуван в края на комунистическия режим.
С цели два псевдонима - Боил и Антон, е познат на ДС посланикът ни в Сърбия Георги Димитров. До 2005 г. секретният сътрудник на Първо главно управление е секретар на президента по външна политика.
Шеф в ДАНС вербувал Венци Димитров и Александър Маринов
ОФИЦЕРЪТ от ДС Любомир Осенов е един от шампионите по вербовка на агенти.
След края на комунистическия режим той продължава кариерата си в Националната служба "Сигурност" в МВР, а днес е директор в ДАНС. Осенов е едва на 24 години, когато регистрира Венци Димитров в архивите на ДС. Тогава днешният съветник на президента е на 40 години, но младият офицер Осенов успешно осъществява вербовката.
Година по-рано той е вербувал друга емблематична фигура от демократичния преход - Александър Маринов. Двамата са набори. Осенов прави от бъдещия депутат на БСП съдържател на явочна квартира с псевдоним "Майстора".
Николай Боршуков и Валери Григоров също са сред "жертвите" на младия офицер Осенов през 80-те. Бившият шеф на Държавния резерв Боршуков е вербуван като съдържател на явочна квартира с псевдоним "Простор", а зам.-шефът на института по история в БАН Валери Григоров е възстановен като агент "Бела" от Осенов през 1987 година.
Павлин Димитров напуска, Петко Сертов се връща
ЕДИНСТВЕНИЯТ висш представител на кабинета "Борисов", който излезе с принадлежност към Държавна сигурност, е Павлин Димитров. Бившият зам.-министър на вътрешните работи е бил щатен офицер и винаги е работил в службите за сигурност и обществен ред, но въпреки това е жертван от премиера и бе освободен от поста си по негова молба. Кошмарът на Митьо Очите никога не е крил принадлежността си към ДС. Заедно с него като служител на Държавна сигурност е разкрит и бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, който месеци по-късно е назначен за зам.-шеф на БОРКОР.
Агенция "Митници" шампион по агенти
Цели 63-ма агенти на Държавна сигурност работят днес в Агенция "Митници", разкри наскоро комисията по досиетата. Самият шеф Ваньо Танов е регистриран с картонче като агент "Гергов", за което той предупреждава премиера още преди да го назначи на поста.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха