През 1918 г. подписваме Брест-Литовския договор като победители

На 6 януари 1946 г. в Москва пристига българска правителствeна делегация, начело с министър-председателя Кимон Георгиев. В нея са вътрешният министър Антон Югов, министърът на външните работи Петко Стайнов и Димитър Михалчев - посланик на България в СССР.

Няколко месеца по-рано - на 18 ноември 1945 г., в България се провеждат избори за 26-ото обикновено НС. Новият парламент обаче не съставя веднага правителство. Защо?

В края на декември в Москва се срещат външните министри на страните от антихитлеристката коалиция - Вячеслав Молотов, Джеймс Бърнс (САЩ) и Ърнест Бевин (Англия). Тази среща остава в историята като Московско съвещание, на което се обсъждат въпросите за мирните договори със съюзниците и сателитите на хитлеристка Германия.

Сред тях

е и България

Американският и английският министър настояват като условие за сключването на мирен договор с нея да бъде установено демократично управление.

По указание от Москва и след тежки продължителни дебати в София се решава в правителството на Отечествения фронт, ръководено от Кимон Георгиев, да бъдат включени двама представители на опозицията.

На 7 януари 1946 г. от 10 часа в Кремъл започва работна среща между Сталин, Молотов и други членове на съветското правителство с българската делегация. Тя продължава два часа.

В началото министър-председателят Кимон Георгиев информира за положението в България след парламентарните избори. После Сталин говори за срещата на тримата външни министри и взетите на нея решения. Допълва го Молотов.

Двете страни се договарят за София да замине зам.-министърът на външните работи Андрей Вишински, който лично да разясни на опозицията решенията на Московското съвещания. Сталин вдига телефона и на момента нарежда на Вишински още на другия ден да отпътува за България.

На 8 януари пак в Кремъл в чест на българите е даден официален прием. Присъстват най-важните членове на съветското правителство - Вячеслав Молотов, Анастас Микоян, Лаврентий Берия, Климент Ворошилов, Лазар Каганович и др. Специално са поканени председателят на ТАСС Боголюбов, шефът на протокола Молочков и др.

Протоколът отрежда на централното място да седне Сталин, от дясната му страна е Кимон Георгиев, а от лявата - Антон Югов. Срещу Сталин е Молотов, който играе ролята на тамада. Вдясно от него е Петко Стайнов, отляво - посланик Димитър Михалчев.

След обичайните тостове от българите думата взема Сталин. Той произнася приветствие до българския народ, но и дискретно му дърпа ушите.

Той говори за хората от нова, демократична България, които можели да я отклонят от погрешния и опасен политически път, по който тя се е движела през последните няколко десетилетия с риск да изгуби себе си.

И неочаквано продължава с припомняне на тъжната за Русия и славянството дата 3 март 1918 г., когато в Брест-Литовск руският народ е заставен

да подпише един

унизителен, тежък

и безсрамен мир

И - размахва пръст Сталин - на масата на победителите наред с немците и турците седи и представителят на България, но той не можел да се сети за името на “този фамозен български дипломат”. Не се обажда и никой от българската делегация.

По-късно Димитър Михалчев пише, че българинът, парафирал документите в Брест-Литовск, се казва Стефан Чапрашиков. Всъщност на преговорите участва цяла българска делегация, ръководена от министъра на правосъдието Христо Попов. По-късно преговорите са поети от пълномощния министър във Виена Андрей Тошев. Участва и адютантът на цар Фердинанд Петър Ганчев.

А Стефан Чапрашиков е начело на делегация, която в началото на 1918 г. министър-председателят Васил Радославов изпраща в Петроград със задача да запознае Ленин с българския национален въпрос. Но тя не успява да се срещне с вожда на Октомврийската революция.

На 13 ноември 1918 г. Съветска Русия анулира формално Брест-Литовския договор, тъй като страните, с които е сключен, губят войната.

Но да се върнем в Кремъл.

След официалната вечеря и тостове гостите и домакините водят приятелски разговори в залата. Става дума и за съветския дипломат Аркадий Соболев, който в края на 1940 г. пристига в България, за да помага на комунистическата партия в нейна пропагандна акция.

Комунистите подкрепят предложения от СССР пакт за приятелство и взаимна помощ и искат царят и правителството да подпишат този пакт.

Молотов казва, че тогава те били сигурни, че предложенията на Съветския съюз няма да бъдат приети от цар Борис. Но прибегнали към тях, за да заставят противниковата страна да открие своите карти. И тези карти станали ясни за руснаците.

Сталин допълва: “И тъкмо след отхвърлянето на предложенията на Соболев ние решихме, че ще трябва вече да се пристъпи към една бърза подготовка към войната, която се очертаваше и която неотдавна завършихме. В това отношение предложенията на Соболев са едно значително историческо събитие.”

Гледай ти?!

Сталин не вярва, че Хитлер се готви да нападне СССР, на генералите си, на високопоставените съветски шпиони в Германия Старшина и Корсиканец, на легендарния Рихард Зорге, на хора от шпионската мрежа “Червената капела” и на още много информирани агенти и военни специалисти... Но ето, Соболевата акция в малка България се проваля и Сталин решава, че “ще трябва вече да се пристъпи към една бърза подготовка за войната...”

Коментарите оставям на вас.

Посланик Димитър Михалчев се осмелява да попита къде е сега Аркадий Соболев. Сталин отговаря, че той е жив и здрав и в момента е съветник при руската военна мисия в Берлин.

Дипломатът Михалчев е два пъти посланик на България в Съветския съюз - през 1934-1936 г. и през 1944-1945 г. Втория път към длъжността му “пълномощен министър в Москва” е добавено и “политически представител”. Той е член на делегацията, която часове след деветосептемврийския преврат се среща с маршал Фьодор Толбухин и се договаря за спиране на военните действия на СССР срещу България.

Димитър Михалчев е и един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение. С това обаче си навлича гнева на Сталин и омразата на съветското ръководство. По негово искане на 18 октомври 1945 г. е отзован от поста си с мотивировка “настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР”.

В България става председател на БАН. Влиза в конфликт с комунистическия идеолог Тодор Павлов и е обвинен, че оглавяваната от него академия се е превърнала в “средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм”.

През 1947 Михалчев е пенсиониран поради “пределна възраст” Мястото му заема Тодор Павлов.

Михалчев умира на 18 януари 1967 г. в София.