В началото на ХХ век градът е най-желаното място за живеене у нас

Eкологична катастрофа, икономическа разруха и безработица, силно земетресение, водна криза и режим на питейната вода, спиране на топлоподаването, замърсяване на въздуха със серен диоксид, изгаряне на отровни отпадъци, висока престъпност, опасно пропадане на земни пластове и ерозия от подпочвени води...
Това са само част от нещастията, сполетели 100-хилядния Перник през последните години.
Като капак на всичко заради “желязната си психика”, в цяла България перничани
са наричани
обидно “винкели”,
които са известни с факти от рода на “карат голфове” и “бият жените си”.
Още повече че в световната история са познати и други места, които по необясними причини в даден момент сякаш стават жертва на тежка карма. Възможно е Перник да е "прихванал" лош късмет и от някой от побратимените с него градове по света, които са, меко казано, странни.

Пропадането му е удивително, защото е в пълен контраст с близкото минало на града, което наистина е било съвсем различно. Всъщност само допреди няколко десетилетия той е представлявал едно от най-перспективните места за живеене у нас.
По ирония на съдбата точно Перник е първият град в България, създаден с модерен градоустройствен план, водоснабдяване и канализационна система. Именно в него е светнала и първата електрическа крушка у нас. В края на ХIХ и началото на ХХ век той е и едно от най-бързо нарастващите по население селища в цялата страна. От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-високия за България прираст – от 1413 на 12 296 души, за да достигне в края на 80-те години на ХХ век близо 100 000 души. Причината –
въглищните мини
Заради тях той е планиран като подобни въгледобивни центрове в Западна Европа с квартали за миньорите.
Даже по едно време работниците станали толкова много, че трябвало да се съобразяват с мнението им, и точно те извоювали за първи път 8-часов работен ден. Още от 1893 г. е пусната и жп линията София - Перник. А когато през 1929 г. цар Борис ІІІ с указ го обявява за град, освен мините с помощта на чуждестранни инвеститори в града вече се изграждат
големи индустриални предприятия
– стъкларска и брикетна фабрики. Първият машиностроителен завод в България също е построен там в онези години.
Възходът продължава и след 9 септември 1944 г. Миньорският град, който за 13 фатални години, между 1949 и 1962 г., по името на починалия “вожд и учител” е прекръстен на Димитрово, става един от символите на стремежа към ускорена индустриализация и планово стопанство.

През 1951 г. влизат в експлоатация ТЕЦ “Република” и започва строителството на металургичния завод “Ленин”, в който на 6 ноември 1957 г. е излята
първата
българска стомана
и заради това тази дата се превръща в Ден на металурга. Открити са заводите за токоизправители, заваръчни машини, феромагнити, за голямогабаритни металорежещи машини (ЗГММ), както и модерният “завод без комини” за специални стоманени профили “Благой Попов”. Градът продължава да се разраства и обхваща и съседните села и затова в края на на 70-те години БКП решава да се пристъпи към изграждането на “Пернишки промишлен комплекс”, а районът се превръща в най-голямата строителна площадка в България.
Към него са прибавени и циментовия завод в Темелково “Васил Коларов” (дн. Батановци), стоманолеярния завод “Струма”, СМК “Ленин” и други големи предприятия. Перла в короната на новия промишлен център е планираният завод за тежко машиностроене “Червена могила” край Радомир, който според мегаломанските разчети на партията трябва “да произвежда машини колкото половин Великобритания”. Някъде със строителството на въпросния комбинат, или
“завод за заводи”,
както още го наричат навремето, обаче започват и първите по-сериозни проблеми в развитието на Перник.
Заради десетките комини, които бълват пушек и сажди, той бързо става най-мръсният град в България. Самите перничани живеят в доста очукани панелни жилища с мизерни условия, приличащи повече на работнически общежития, а не на нормални домове.

Парадоксално, но след демократичните промени през 1989 г. и последвалата приватизация градът изпада в тежка икономическа криза. Навсякъде се виждат изоставени заводи и строителни скелета, а рекордната безработица води до невиждани дотогава престъпления, алкохолизъм, наркомания... След това идват и изброените по-горе страшни беди.
Разбира се, към всички тях може да има и рационален подход. Примерно – сушата е предизвикана от чиновническо безхаберие и нечисти частни интереси, а средствата, отпуснати за справяне с последиците от труса през 2012 г., са станали жертва на разхищение и т. н.
И все пак не са ли прекалено много нещастията, които се изсипват върху сателитния на столицата град през последните десетилетия, за да могат да се обяснят само с разумни аргументи? Затова някои с право се питат дали няма нещо повече от обикновено стечение на
неблагоприятни обстоятелства,
които буквално се изсипват върху главите на хората в района.
За някои явно причините се крият в по-далечното минало на селището. На 15 януари известният режисьор Максим Генчев например избухна в профила си във фейсбук: “Единственият град, в който Левски не можа да създаде таен революционен комитет, днес умира!”

Дали наистина пък няма нещо сбъркано в старата история на областта? Известно е, че в дълбока древност в землището на днешния Перник е живяло племето агриани - корави хора, на които не друг, а самият Александър Македонски разчитал при военните си походи срещу персите. Любопитното е, че античните автори ги описват като хора с "по-особен характер", малко "дръпнати". И макар някои да смятат, че от тях произлиза и името на областта "Граово", те едва ли са оцелели, тъй като през столетията след това оттам са минали десетки племена - траки, келти, римляни, готи, славяни, прабългари, печенеги... Сред учените няма пълно съгласие откъде идва името Перник. Според някои автори неговият произход е от славянския бог Перун, докато други смятат, че произлиза от митичния крал на готите Бериг. Вероятно от древните германци е останал и обичаят с гоненето на зли духове с кукери, познат в наши дни като "Сурва". Според академик Иван Дуйчев пък името Перник идвало от първичната гръцка форма Петърник (срвн. “петрос” - камък).
За първи път като "Периг" днешното наименование се появява в "Безименното житие" на св. Иван Рилски. Според преданието при царуването на цар Петър
светият мъж преминал
оттам и потърсил покой в една от нишите на скалите в местността “Кървавото”.

Дали причината за бедствията не са свързани с древната история на града, четете в хартиеното издание