На въпрос в банката Х за “произход на средствата, които имам в сметката си”, написах, че съм ги намерил на улицата. Излъгах, т.е. извърших документна измама - тежко престъпление

Последния месец на миналата година ми се обаждат от банка Х.

“Г-н Герджиков, трябва да дойдете в централата на банката!”.

С тази банка не бях си имал работа от много, много години. Но, щом трябва (!) - няма как, отидох.

На гишето ми връчиха не един, а 3 (три) формуляра. Трябваше да попълня и трите. Какво ли не се съдържаше в тях.

Голяма част от въпросите се повтаряха, но аз попълвах старателно: трите имена, рождена дата, ЕГН, място на раждане, местожителство, семейно положение, име на съпругата, има на съпругата от предходен брак (ако съм имал такъв), настоящ адрес, предходен адрес (ако съм имал), гражданство, имал ли съм преди това друго гражданство и какво, националност, заемам ли висша държавна или партийна длъжност, заемал ли съм такава длъжност и кога и т.н., и т.н.

Попълвах, попълвах, докато стигнах до последния въпрос.

Той се оказа гвоздеят на програмата: “произход на средствата, които имам в банката”. Иначе казано - откъде са парите, които съм вложил в тази банка. Абсолютно резонен въпрос.

Държавата ни е безпощадна към корупцията и прането на пари. Впрегната е в борбата срещу тази язва на обществото ни. То прокуратура, то антикорупционна комисия (КПКОНПИ)... И така трябва да бъде.

Обля ме студена пот. Ами сега? От много години не бях имал отношения с тази банка и как да си спомня откъде точно са парите ми в нея.

Напрягах се до изпотяване, но... в главата ми вакуум. И при невъзможността да си спомня с всичкия си акъл написах: “Намерих ги на улицата”.

Абсолютна лъжа. Никакви такива пари не съм намирал на никаква улица. Всъщност попълних документ с невярно съдържание.

И чудесно знам какво означава това. Чл. 313 от НК е безпощаден: “Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация... се наказва с лишаване от свобода...”. Аз направих точно това - излъгах. И така извърших документна измама - тежко престъпление.

Г-н главен прокурор, вие сте на ход! Надявам се все пак, че ще отчетете самопризнанието и разкаянието ми.

P.S. Сумата, за която излъгах, е 2 (две) евро. По фиксинга на БНБ - 3,91 лв. Толкова бяха парите ми в тази банка.