Защо Трюдо се ребрандира и как у нас брадати политици ни поведоха към гладко избръснатия евроатлантически свят

Докато социалните медии трепереха ще се сбият ли Тръмп и аятоласите, канадският премиер Джъстин Трюдо, завърнал се от ваканция в Коста Рика, изненадващо цъфна на фото с брада. И също

разстрои

прогресивната

сърфираща

общественост

Защо пък толкова да ни интересува, че един политик не се е бръснал две седмици? Защото избирателите могат да ходят небръснати и рошави, но техните представители във властта поддържат имидж - той издига или сваля от тази власт.

Добре оформената брада носи гласове и обратно. Обратното видяхме в България през лятото на 1990 г., когато БСП - преименувана БКП, спечели първите свободни избори след комунизма. Срещу гладко избръснатите от БСП бяха брадати лидери от СДС.

Телевизията ги показваше, а пропагандата на червените ги рисуваше като безотговорни разрушители (с дълги неподдържани бради, какво ще стане,

ако тези

пирати дойдат

на власт?!)

Да видим пак канадеца Трюдо. Той е суетен, харизматичен и на 48 години поддържаше момчешки имидж. Заради който впрочем е световно разпознаваем. (Нали не се сещате за някаква разтърсваща политическа иновация от Канада?)

В западната преса има много анализи, че Трюдо е лидер, който умело

се гради като

бранд в ерата

на инстаграм

Обаче “Гардиън” писа, че този бранд е започнал да се пропуква, а на Трюдо в политиката напоследък не му върви. Следователно брадата не е от ленност, а е ребрандиране. Както виждате, тя е дискретна, не доминира цялостния изглед, а сребърните косми навяват мисли за

зрялост,

улегналост и

бизнес подход

към политиката

Още в зората на прехода у нас по стайлинга на лидерите буквално се видя, нещо куца в подреждането на политическото пространство.

СДС беше дясната прозападна сила, БСП - лявата проруска. Обаче много от най-видните седесари ходеха с бради като на Фидел Кастро и Че Гевара - в пълен контраст със западния стандарт. Според него гладко обръснатото лице говори за интегритет, екипност, делови стил.

Когато решил да европеизира Русия, цар Петър Велики освен другото започнал да реже брадите на мужиците. Дори собственоръчно кълцал космите на някои боляри, за да са като френски благородници - гладко избръснати и с напудрени перуки.

Това за болярите

било културен

шок,

защото да се лишиш от брадата, е, първо, възмутително загърбване на традицията, а второ - ужасяваща символна кастрация. Но все пак по-добре да ти падне брадата, а не главата.

У нас преди 30 г. брадати хора ни поведоха към евроатлантическия свят, но каква е традицията с брадите в този свят?

През 1990 г. във Великобритания още управляваше желязната лейди Маргарет Тачър, която впрочем е страдала от

погонофобия - ирационален

страх от бради

Тя дори не разрешавала да има брадати мъже сред министрите.

Ако вземат, че импийчнат Доналд Тръмп, той може и да си пусне брада, защото в Щатите брадите са убежище на победения (имаше такъв случай с Ал Гор).

От друга страна, в мюсюлманския свят дължината на брадата кореспондира с радикализма. Важни са и детайлите. Има например дълга брада, но гладко избръсната горна устна? Значи е салафист.

В българската политика буйно брадясалите десни се сменяха на власт с избръснатите леви, докато през 2001 г. не дойде Симеон Сакскобургготски с дискретно оформената си брада и смрази двуполюсния модел.

Сега и левите, и десните, и патриотите се бръснат, а брадатите се мяркат най-много в “Демократична България”, която прескача ту вляво, ту вдясно.

Съществуват съмнения дали ще прескочи обаче прага пред следващия парламент.