Режимът промени навиците в града - всеки се прибира, докато има вода

85-годишната Стефана Николова от пернишкия квартал “Изток” има “собствена чешма” - 20-литров бидон с канелка, който поставя на кухненския плот и водата се оттича в мивката.

“Напълно е достатъчно за времето до 16 часа. Когато водата дойде, пак го напълвам и готово – имам за следващия ден”, казва тя.

Но никой още не е измислил начин как да постави воден резервоар, който да пълни казанчето на тоалетната чиния. В тези помещения се действа по най-примитивния метод – когато дойде водата, се събира в легени.

Стефана например вече е забелязала, че дъното на големия розов леген, в който събира вода за тоалетната, е почерняло. Очевидно това са утайките от водата, тъй като язовир “Студена” отдавна е достигнал до т.нар. мъртъв обем и водата вече се изгребва от дъното. Но нали е за тоалетната, няма какво да придиря.

Забележката, че от същата вода пълни и бидона в кухнята, не я стряска. В крайна сметка това е вода за миене на чиниите. За пиене и готвене се ползва само минерална вода.

Стефана е като всеки жител на Перник - привиква към водната криза и липсата на течаща вода вкъщи през по-голямата от денонощието. Едно е общото - всеки се срамува да покаже на непознати тоалетната в дома си, камо ли да покани външен човек да я ползва.

В кафенета, ресторанти, болници, фирми масово са затворили отходните места за посетители дори в часовете, в които има вода – между 15-16 и 22 часа. Защото никой вече не може да гарантира, че 

може да поддържа хигиената на необходимото ниво.

Така е в сградата на общината, в местната Съдебна палата, пред чиито стълби в четвъртък сутринта главният прокурор Иван Гешев даде кратък брифинг.

Известна търговска верига, която има два големи магазина в града, е намерила временно разрешение – химически тоалетни. На вратата на вътрешните тоалетни има надпис, че заради режима са затворени и клиентите могат да ползват 4 химически тоалетни, които са поставени на паркинга. 5 минути наблюдение на въпросните химически тоалетни показва, че са масово посещавани.

Страхът от плъзване на зараза вече е огромен. В крайна сметка вода за миене на ръце и на посуда може да се намери в достатъчни количества.

“Не смея изобщо да опитвам вода от чешмата, откакто сме на воден режим”, казва Иван Георгиев, който живее в противоположния край на дома на Стефана - в квартала, известен като “Проучване”. Направило му впечатление, че това, което тече от чешмите, е почти бяло, очевидно се хлорира извънредно. Когато хлорът се утаи, си вижда жълтеникавият цвят. А водата в Перник е от Витоша и открай време е била с високо качество. Тя е твърда, засища жаждата, не образува котлен камък по електроуредите, отмива лесно нечистотиите.

Големите производители на минерална вода в България не правят само бизнес в Перник. В последните дни много от тях пращат камион след камион, от които раздават безплатно на хората големи 5-литрови

бутилки с вода. Поучени от първите дни, в които се образуваха стълкновения за сдобиване с живителната течност, напоследък шофьорите са инструктирани да минават по улиците и да оставят по една бутилка пред всяка къща.

Иван Таков току-що е открил пред прага си такава бутилка и я прибавя към останалите. Иван и Даниела са пернишко семейство от средната класа. Тя е главен счетоводител в голяма международна фирма в столицата, а той работи в “органите” (нужна е известна секретност), пак в София.

Всяка сутрин към 7,30 – 8 часа се качват на колата и тръгват към столицата. Най-много се ядосват, че трябва да претупат сутрешния тоалет. След работа бързат да се приберат вкъщи, защото имат броени  часове, в които може да се пусне пералнята, съдомиялната и другите уреди, да се изкъпят, да измият всичко, което предишната вечер е останало неизмито.

Режимът промени навиците на всички перничани. През зимните вечери в града по принцип никога не е имало кой знае какъв социален живот, но от края на ноември след залез улиците вече тотално опустяват – всеки гледа да се прибере и да си свърши домакинската работа.

Както и да се изкъпе, за което обаче трябват известен късмет и удобно местоживеене. 

По-голямата част от града е обхваната от местната топлофикация, но тя не успява за броените 5-6 часа с вода да я подгрее достатъчно. Освен това не навсякъде налягането е достатъчно и през повечето време от крановете за топла вода тече студена.

С известни изключения. Жилищният комплекс “Тева”, състоящ се само от панелни блокове, е на нещо като хълм. Още през ноември е станало ясно, че там всякакъв воден режим е невъзможен, защото докато стигне водата до високите етажи, е дошло време да я спират. Затова сега не я спират.

Квартал “Проучване”, който е близо до центъра на града, се намира във възможно най-ниската част и там водата спира около полунощ. Но поразиите по водопроводната мрежа точно там са огромни.

Иван Георгиев и съседът му Иван Таков са открили тази сутрин ледени пътеки от двете страни на платното на улица “Одрин” и се възмущават. Очевидно ледът е от теч по улицата, която е с наклон. Същото се е случило и преди 5-6 дни.

А детската градина отсреща е затворена още от първите дни след въвеждането на водния режим. Пускането на водата с голямо налягане по два пъти на ден така е разрушило водопровода, който води към детската градина, че чистата вода е почнала да преминава през канализацията и моментално е плъзнала зараза.

Местните са най-словоохотливи на тема кое е довело до водния режим. По-внимателен разпит обаче показва, че те всъщност преповтарят всичко чуто или прочетено някъде.

Например възрастна жена на улицата в жк “Изток”, веднага развива тезата, че “новият кмет е много добър, държи здраво положението и ще оправи нещата”. На въпрос по какво съди, че “ще оправи нещата”, тя поглежда учудено и реагира: “Еми как – нали всеки ден го гледам по телевизията?”.

Иван Георгиев от квартал “Проучване” е малко по-навътре в темата, тъй като 80-годишният му баща е работил в местното ВиК. Той твърди, че най-виновни са “Стомана” и незаконният според него ВЕЦ на стената на язовир “Студена”, които източвали водата. И призовава всички  вецове на язовири за питейна вода да се премахнат. 

Забележката, че това е невъзможно, защото през пролетта, когато водите по принцип преливат язовирните стени, вецовете произвеждат най-евтиния възможен ток, не го трогва особено и казва: “Знам, че за това трябва министрите да вземат решение и няма да е лесно”.

Иначе приветства арестите, за които е чул току-що. И добавя, че през годините и друг път се е случвало водата в язовир “Студена” да намалява до критично ниски нива и да се налага въвеждане на воден режим.

Но такова пресушаване, което да причини режим, чийто край не се вижда, не е имало, откакто язовирът е построен преди 60 години.