Най-близък роднина съм на “24 часа”, признаваше историкът

“През април 1991 г., когато се роди “24 часа”, бях депутат във ВНС. Току-що бяхме основали Атлантическия клуб в България, който май единствен в. “24 часа” отрази още в първия си брой.

Тогава бе и първата моя среща с всекидневника. Дойде в парламента едно младо тогава момиче, казваше се Венелина Гочева, и помоли да коментирам случката с Атлантическия клуб.

Смея да твърдя, че оттогава, преди 20 г., досега се чувствам ако не съродител, то поне най-близък роднина на “24 часа”. Защото от около 700 коментари, които съм писал за тези 20 г. по медиите, 650 са за “24 часа”.

Това казва Драгомир Драганов на 18 април 2011 г.

Вижте само част от заглавията на първите му коментари във вестника през 1991 г. и ще се убедите в тяхната актуалност и днес. “Икономиката е по гръб, започна изборно надлъгване”. “Роди ме, мамо, с имунитет, пък ме хвърли на парламентарната смет”,

“Ако имаме

принципен главен

прокурор, “Развигор”

ще отеснее”,

“Рекомунизацията - легитимиране на ограбеното”, “Показват ни палеца на БСП между двата пръста на СДС”, “Интриги на абонатите за властта ни отдалечават от демокрацията” и т.н., и т.н.

Следващите девет години след 2011-а Драгомир Драганов сигурно е написал повече от 650 коментара, защото времето ставаше все по-динамично и трябваше бързо да се коментират и анализират затрупващите ни като лавина събития, скандали, избори, раждане и разпадане на коалиции и какво ли още не.

В текстовете си проф. Драганов анализираше текущи събития и се опитваше пророчески да погледне в бъдещето. Пишеше по много теми - и исторически, където беше най-голямата му сила като специалист по обща и най-нова история на България, но и по социални, икономически, обществени...

Да си припомним някои от най-силните му публикации през последното десетилетие.

В интервю от 15 ноември 2016 г. проф. Драганов каза: “Ако не бъде свикано ВНС, може да се стигне до народна революция”. Призна, че през 1990-1991 г. били подложени на голям натиск и претупали последните глави от новата конституция.

“От 25 години ние имаме конституция - каза още проф. Драганов, - която не позволява каквито и да е било сериозни промени - не само в съдебната система, но и в здравеопазването, образованието и в много други важни области...”

Пророчеството за народната революция, макар и в доста по-мека форма, се сбъдна през ноември 2018 г. Тогава, организирани по фейсбук, хора от 30 града в страната излязоха на протест срещу повишаване цените на горивата.

В “24 часа” проф. Драганов анализира минибунта така: “Неделните протести бяха предизвикани от нещо, което не е съвсем нормално. Според мен те би трябвало да бъдат срещу безумните идеи за “Гражданска отговорност”, срещу безумните опити за данъци върху старите коли и срещу поредното повишение на цената на хляба, която скочи с 20-30 стотинки. Чак след тези искания трябва да бъдат поставени високите цени на бензина и на горивата...”

В анализа си написа още, че БСП се е пришила към протеста, без да стои зад него. Освен ако не използва троловете си в социалните мрежи. И в типичния си стил добави:

“Другата политическа

сила зад протеста

се казва Йоло Денев”

Темата за депутатските заплати и допълнителните им екстри винаги е вълнувала обществото. “За какво е “пликчето” на депутата” е заглавието на един коментар на проф. Драганов, публикуван в “24 часа” 12 юли 2011 г. В него той прави безмилостна дисекция на проблема:

“От 11 години се опитвам да кажа, че депутатите получават не три, а пет “средномесечни” (съобразно данните на НСИ) заплати. И това не го е “открил” вчера или онзи ден въпросният “човек с пликчето” (а най-вероятно и гласувал чл. 12 от приложението за финансовите правила към Правилника за организацията и дейността на НС).

Според който то “поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители”.

Сега, забележете, в този член 12 има две важни уговорки. Първата е, че “сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й”. И втората - че парите са “за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности”.

Бил съм депутат и много добре знам как се разходват по-известните като “представителни 2/3”, т.е. четвъртата и петата “средномесечна” заплата. Да, има хора, които стриктно спазват втората уговорка. Има обаче и народни представители, които просто си прибират парите в джоба.

Това са главно лицата от т. нар. мълчаливо мнозинство. Те не си отварят нито веднъж устата за 4 години, не са внесли кьорав законопроект (или поправка към някой). Но - срещу 5 средномесечни заплати. Че защо им е тогава да се морят?”

Темата за партийната субсидия вълнуваше обществото през цялата минала година. Написани и изговорени бяха какви ли не предложения.

В свой коментар от 20 юни 2019 г. проф. Драганов предложи формулата: “Едно евро субсидия и явни частни донори”, както е в Германия. Във Франция държавата субсидира общо партиите с 66 млн. евро - оказва се обаче, че избирателите там са 66 млн., тоест пак излиза 1 евро.

Ето и аргументите на проф. Драганов: “Оттук насетне съм склонен да приема идеята на ДПС за американския вариант на частните субсидии, но явни, а не под масата, както е сега. И сега се прави това нещо - нека да излезе на бял свят. Освен 1 евро субсидия нека се изкарат на светло частните донори.

(...)Държавата трябва да се занимава с дейността на партиите, но в едни разумни граници. Сега Борисов малко прекали с това 1 лв. на глас, но по този начин той показа, че му е писнало от демагогията на Нинова. И й казва: “Като знаеш много - на ти преди конгреса, на ти преди местните избори, на ти преди парламентарните избори. Да те видя какво ще правиш. Референдумът от 2016 г. постави въпроса чисто популистки. На всеки му се харесва 1 лв. за глас. Или както ДПС сега казва - 0. Това са несериозни неща.

Бойко, като толкова

обича Меркел,

да предложи 1 евро.”

В крайна сметка след сложни игри, комбинации и договорки в парламента беше решено субсидията да е 8 лв. на спечелен глас.

В последния брой за 2018 г. с проф. Драганов направих “магистрално интервю”, както казваме на вътрешноредакционния жаргон. Идеята беше той да направи анализ на най-важните събития през годините и да коментира бъдещето на държавата.

“Преходът не е завършил, докато ни броят за втора категория европейци” беше заглавието на интервюто и сега, след като Драго вече не е сред нас, то ми звучи като предупреждение да не се предаваме и пожелание да се променяме.

Защото “ние възприехме демокрацията типично по български - всеки да си знае само правата и никой - и задълженията. И никой да не вдява базисния принцип, че неговите “демократични свободи” свършват там, където започват тези на другия. Е, то така не става. Или се изражда в псевдодемокрация, фасадна демокрация, квазидемокрация, и каквото още се сетите.”

“От чисто политологическа гледна точка преходът трябва да е приключил на 1 януари 2007 г., когато станахме членове на Европейския съюз - каза още професорът. - Поне така е според прословутите “критерии от Маастрихт”, които не знам защо евробюрократите решиха, че уж вече сме изпълнили. Е, как така?

Ако наистина сме го сторили, защо още, вече 11 години, имат мониторинг, не сме в Шенген и все за нещо ни глобяват? Те ли ни лъжат, че уж сме били станали вече европейци, или ние тях - че уж да, ама не? Ами да изясним този въпрос и да се размислим - или ще ни признаят за пълноправни, а не европейци “втора категория”, или да мислим за варианта Булекзит (по аналогия с Брекзит (бел.ред.) Пък и в това няма да сме първите.

А на въпроса за прогнозата му за развитието на България през следващите 30 години той каза следното:

“Ами направо ми иде да благодаря на Бога, че

няма да доживея

да видя родината си

във все по-унизителното положение на колониална държава с доминиращо циганско население и все по “Винаги готова”, както имаше един пионерски поздрав, да полегне пред която и да е чужда воля, била тя от Брюксел или пък отвъд океана...”

Разбира се, Драго не беше отчаян песимист. Понякога беше пределно остър в оценките и прогнозите си, но искаше те да разтърсят читателите и да ги провокират към действие.

В последното ни интервю той все пак каза: “Българинът е силен с това, че винаги оцелява...” И много му се искаше от оцеляване народът да премине към нормално живеене...