В речта си пред главните редактори на медиите на 1 ноември 1989 г. Тодор Живков говори за пазарна икономика и за недостатъците на социализма. Съжалява, че не може да развее байрака на митинга и да поведе масите. Ето и откъс от неговото изказване:

"Нашето ръководство, по-специално Политбюро, твърдо застана на тази позиция - че ние имаме работа с недоразвито общество. Да не се разпростирам, социализмът е едно недоносче.

Ето това е самата истина. Решението ще се публикува вдругиден. Отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората. Това съдържание, което се намира в западните фирми, концерни, напълно ни удовлетворява. Без него не можем да разгърнем фирмената организация. Без конвертируемост на нашата валута не можем да вървим напред.

Отива се на чисто нов план - частна практика на всички лекари. Отива се към деполитизиране на икономическите и търговските отношения. И оттук идваме в Народното събрание - нова конституция, нов устав.

Обстановката ще е изключително тежка поне една година или година и половина, може би две години. Изключително тежка. За една страна, малка като България, едно разтърсване (прави жест в смисъл "ще я приключи").

Другари, никъде в социалистическата общност положението не е добре. Събитията и в Унгария, и в Полша се развиха по нашия сценарий. И очевидно демократизмът и гласността ще заемат широки размери, но при други условия. Когато хората разберат какво работят, какво получават и т.н. Като ги поставим при реални условия.

Ако той само ще слуша лозунги, ще слуша, ще слуша, ще аплодира, а пък след това ясно какво ще направи. И много добри условия се създават сега за митингова демокрация. И ужас. Жалко, че не съм млад да развея байрака на митинговата демокрация. Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демонстрация. Но вече съм на години и няма да ми стигнат силите".